КУЧЕ В ТРАМВАЯ
Почти фейлетонен разказ
Трябвяше срочно да заведа хъскито Лея до ветеринарната клиника за преглед. И се наложи да го кача в трамвая…
Но Лея не е куче. Тя е опитомен сибирски вълк, който се преструва на куче. Тя е повече принцеса, отколкото домашен любимец…
Храни се с нас на масата в кухнята, спи в леглото ми, а един приятел откровено признава, щом заговорим за нея, че със съпругата ми сме превъртяли покрай въпросната Лея. Всички, които лично ни познават, ще потвърдят като свидетели горното.
Понякога си мисля даже, че това е може би отдавна починалата и внезапно преродената ми майка, ако заговорим за прераждането и отвъдното, за което почти нищо не знаем, затова и не трябва да отричаме каквито и да са прогнози и небивалици…
И така, возим се със северното хъски в трамвая и не щеш ли на следващата спирка се качва контрольор на градския транспорт… Направо се насочва към нас.
Аз съм седнал, защото случайно в този час няма ученици с таблети по седалките, та има места в мотрисата, а до краката ми лежи кротко и възпитано кучето.
И протича срочен ексклузивен разговор за правата и правилниците в градското превозно средство върху столичните релси, покрай новите велоалеи на булеварда.
Обяснявам, че кучето е изкъпано, обезпаризитено и има дори билет, защото още не е почетен гражданин на София и няма правата и привилегиите на удостоените със софийското отличие да пътува безплатно и да ползва безплатно общинската баня…
Обяснявам, че е нахранено, не хапе опозиционно настроените, не лае по управляващите, за разлика от стопанина му, не участва в протестните акции на домашните любимци, не дружи с клошари и бездомни животни, няма още карта за цялата градска мрежа, защото рядко му се налага да полза обществения транспорт…
На селската вила има собствена къщичка, но не я ползва, защото предпочита да е социализирано - да се разхожда на воля в градината и да преспива с нас на, под и край леглата ни или в отделна стая дори… Естествените си нужди върши вън даже от двора…
Не замърсява паркове, градини и тротоари, защото прилежно го водим на каишка и с подходящи за случая найлонови торбички, които своевременно биват изхвърляни на упоменатите за това места…
Обяснявам, че не пречи на никого в трамвая, гледа дружелюбно и е добронамерено към останалите пътници, а дори децата му се радват и искат да го погалят по красивата му почти плюшена козина…
Нищо не задоволява проверяващия. Търси повод да ни санкционира и свали от трамвая…
- А къде е намордникът на кучето? - сеща се контролата и се хваща като удавник за сламка, а аз съм неподготвен и уязвим, защото в бързината бяхме забравили намордника в къщи.
Подсказвам, че нестандартният „пътник” Лея не е нито мутра, нито телефонен измамник, не е политик, не е депутат, дори общински съветник не е, не е министър, няма нищо общо с държавната и правителствената администрация, дори не е разследващ журналист, за да му слагам намордник…
Обяснявам също, че без да полза услугите на Здравно осигурителната каса, има всички ваксини, сита е, защото за последните десетина години съм „инвестирал” в домашния ни любимец поне 15-20 хиляди български лева…
Кучето ми струва около 120 до 140 лева месечно, но обичта, която дава, си заслужава и оправдава средствата, а привързаността не може да се измери и в европейска и задокеанска валута…
И идва последния въпрос на контрольорката, към която вече на следващата спирка се е присъединил и униформен полицай:
- А какъв е месечният ви доход, господине?
Не крия. От десет години съм пенсионер… Нали всяка година правителството ни вдига доходите… Вече взимам чисти 207 лева.
А инфлацията и постоянно вдигащите се цени не ме вълнуват, защото отдавна съм свикнал с безкрайния български преход и зная, че каквото и правителство да дойде, визията ще е една и съща…
Три десетилетия се нагледахме на реформи, партии и правителства, наслушахме се на обещания и програмни документи, нагледахме се на нови бюджети, така че живеейки с кучета разбираме, че е по-лесно да общуваме със животни, отколкото с хора…
А и кучешкият ни живот е направо привилегия…
Сега съм в ръцете на ДАНС и КОНПИ. Разследват ме за несъответствие между разходи и действителните доходи…
Купих си намордник и ходя с него, докато тече следствието, за да не изтече иформация по непредпазливост, или неизвестен извършител да ме вкара в нова беда с някоя друга фалшива новина от градския транспорт.
Ако искате вярвайте, ако не искате, пак вярвайте…
