ЦВЕТЪТ НА НАЦИЯТА НЕ ВЪРЖЕ
Кутията на Пандора се побира във всички човешки черепи.
Най-трудно се самопогребва самотата.
Страхът от истината непрекъснато се самодоказва.
Който пие с угнетение, двойно го хваща.
И да се отчаеш от себе си, няма кой да те замести.
Понякога и целувката е вид оплюване.
Перлата в короната на надеждите се оказа стъклена.
Голямата апатия е и от липса на емпатия.
Свободата на духа до края зависи и от клетките.
Най-оптимистичното е, че не можем да разсъждаваме за неизвестното.
Никое време не може да бъде запълнено с временности.
И в свободното си време не забравяй, че сме временни.
Може времето да е пари, но временността е безплатна.
Публиката аплодира актьорите за това, че пиесата свърши.
Графоманска книга - автогаф с автограф.
По-добре лош сън, отколкото добронамерено будуване.
И да бъдеш фалшив е изкуство.
При някои хора съвестта ги гризе само за дегустация.
“Който се смее, зло не мисли.” Но може да разсъждава зле.
И самобичуващите се работят върху себе си.
Личната драма не винаги е доказателство, че си личност.
Колко много фалшивци умират от естествена смърт!
Цветът на нацията не върже.
На земята страшният съд е корумпираният.
Когато трябва да си пишем черни точки, обикновено получаваме бели петна в паметта.
Някои жаби не си знаят гьола и отиват в тресавище.
Човечеството не знае накъде отива, но се надява, че ще стигне.
От бръснати глави не очаквай бръснещ мозък.
Крякането на жабите не събужда блатото.
Слабите афоризми са дебелашки.
Ако животът не беше пустиня, телата ни нямаше да съдържат толкова много вода.
Защото царят беше гол, го облякоха с милиони.
Всичко е напразно, но все пак потъваме в него.
Безсънието е започнало от борбата с нощта на душата.
Толкова широко скроен човек, а толкова плитък!
Предупредили искрата да не си играе с огъня.
“Шапка на тояга!” - извика волно плашилото.
Смъртта е безсилна - не може да оправи живота.
Лесно се свиква да ти правят четки, макар и проскубани.
И досега съм студент - следвам безпътицата си.
Като че повечето сатанински фасони са гримаси зад маски на масони.
Атеистите не разбират, че и те си носят кръста.
Ако нямаше хора, никой не би казал, че животът е мръсен.
Всичко с мярка - дори и животът не трябва да се употребява много дълго.
Старостта е лихвата на времето, за което сме смятали, че е и пари.
На нищо не прилича, че човешките инстинкти си приличат.
Смъртта е вроденият порок на живите същества.
В момент на върховно отчаяние не можеш да слезеш от него.
Много кръгли маси, но без крал Артур и рицарите му.
Потомките на Ева са привилегировани - не е казано “Не пожелавай мъжа на ближната си!”
Богобоязливите хора са по-смели.
Политическите негодници не можеш да ги изметеш без метеж.
Заслепените народи нямат алергия към прах в очите.
За жертвите на сивата икономика остава сивото ежедневие.
Автолатрията е една от хроническите болести на безбожието.
Как бързо изтича времето - сякаш е полегато.
По-добре злобен афоризъм, отколкото добродушен тъпизъм.
На яслата, която храни медиите, виси и юларът.
Колкото и да растат цените, подкупите ги надбягват.
Депутатите не са частници, затова възнагражденията им трябва да се определят от избирателите.
Всичко зависи от зависимостите на политиците.
Дори родословното ти дърво може да стане жертва на бракониери.
Времето е проверката на вечността.
Политици, не тровете въздуха с фалшиви въздишки за народа!
И многото озъртане развива фантазията.
Откъдето и да духа вятърът, блатото все мирише лошо.
Негодниците разчитат на негодни за борба жертви.
Депутатите си раздават премии за засилване на имунитета.
Критиката към живота е едно от удоволствията на мисълта.
Здравето не може да остане богатство, щом здравеопазването е крадливо.
Трайните спомени и трайните колбаси имат повече консерванти.
Самотата намалява фалша на самочувствието.
Никой не може да изрече цялата истина за лъжата.
“Не се живее само с хляб!” - въздъхна хлебарката.
При равни тежести везните се наклоняват от поветрието.
Храним илюзии и гладуваме за мечти.
Знакът за безкрайност е огънато равенство.
Продължителността на живота зависи и от разтегливостта на обстоятелствата.
Дори при ефекта на доминото маските не падат.
Ако човешката физиология не беше толкова мизерна , нямаше да се развие луксът.
Ако всеки хвърли по един камък в блатото, може и да се пресуши.
Всичко може да се имитира - с изключение на Сътворението.
Серопозитивното мислене не може да мине за положително.
И най-пасивният живот е изживяване.
От незапомнени времена хората си играят на незабравими.
И който не се пали, гасне.
Има и такива нещастници - непрекъснато вярват в щастието.
Едно от задълженията на свободния дух е да се освободи от тях.
Животът е сън, пълен с явни стресове.
Защо да спиш, ако сънуваш, че си буден?
И в чувствата, и в огъня върхът на пламъка е най-непостоянен.
Без представата за тленните останки не можем да мислим за човека цялостно.
