Мартен Калеев

***
Изгасете звездите
обърнете луната,
прогонете светулките -
самотата ми спи.
Пробуди ли се,
ще ме погледне
с чаровни очи,
ще ме докосне
с топло коляно,
ще ме повика
с томителен глас,
ще ме омае
с още по-нежни коси.
Ще разбере,
че без нея съм само
един измислен човек
с небрежно лице,
който дъха на празно и нищо.
И ще си тръгне.
За да повика ужаса!

***
Чакам Човека
да спре на ъгъла. Понякога сънувам -
като бяла лястовица каца
на клетката от тръни,
в която душата си натъпках и затрупах с мълчания.
Още чакам
да се появи Човекът, но долавям
само стъпки. Отдалечава се…
Накуцва
с трън в петата. И моето безсъние го следва
като вярно куче.
След тях
животът ми
подтичва
като сянка..