Линдън Ларуш

превод: Диана Павлова

Ларуш излезе на трибуната на „педагогическата среща”, състояла се във Висбаден, Германия, на 31 май 2003 година. На нея се събраха млади хора от цяла Европа, някои изнесоха доклади.

Неотдавна се завърнахме от пътуване из Индия, беше много интересно. Особено Бангалор, град в южна Индия. Освен всичко друго, там беше приятно за това време на годината – 1000 фута надморска височина, и малко по-прохладно, отколкото в по-ниските места.

Освен това, по-късно посетих и Гърция, буквално преди час и половина се върнахме оттам с Михаел Либих. Беседвахме с него за древна Гърция. А сега се отправяме към най-загадъчната от страните – Франция.

Спомних си за различни страни, древна Гърция, Индия, и такава далечна страна, под името Франция, защото, за да се разбере която и да е част от света, намираща се в европейската цивилизация, трябва да се разбере какво е самата европейска цивилизация. А тя води началото си от Атина по времето на Солон, и даже от още по-далеч, от древните питагорейци и Талес.

Трябва да разберете какво е станало с европейската цивилизация като продължителност, както го е казал Шилер в своите йенски лекции по история; европейската цивилизация трябва да се разглежда като цяло, цивилизацията, в която живеете. И трябва, може би, първо да я разберете. Защото ако не я разберете, няма да можете да разберете и другите култури, и другите народи.

А в пределите на своята цивилизация трябва да разберете отделната история на вашите собствени нации, които също се явяват култури. Те са част от културата на европейската цивилизация, с характерните си особености, своеобразие и други черти. Тоест, в рамките на европейската цивилизация трябва да разберете онази особена култура, в която сте израснали. Колкото по-дълбоко разбирате своята собствена култура, толкова по-добре ще можете да разберете света. Ако не разбирате сами себе си, как ще разберете някой друг?

За това ще говоря.

Има един въпрос, главен и основополагащ за всички култури. Между всички култури съществува връзка, защото съществува обща черта, която ги свързва, просто понякога я формулират неумело: общото за всички култури се състои в разликата между човека и маймуната. Именно това трябва да бъде общото във всички култури. Някои култури в това отношение са дефектни. Те не правят такава разлика. И това е причината за всички велики катастрофи в човешката история.

Ще дам пример. Ние с Михаел обсъждахме софизма, историята на софизма от гледната точка на някои съвременни историци. Техните аргументи са добре обосновани, човек може да се съгласи с тях. Но ще го формулирам по друг начин, по следния: в какво се състои разликата между човека и маймуната, и по какъв начин можем да ги различим един от друг?

Някой може да каже: „По какво се отличавате вие от макака – по принцип? Нали и вие сте просто животно?” Да, опирайки се на съвременната философия, няма да видите разликата, забранено ви е да я видите. Това, между впрочем, се нарича емпиризъм. Съвременната европейска цивилизация се обогати с него благодарение на един долен човек, наречен Паоло Сарпи.

Паоло Сарпи фактически беше крепостен собственик на шмекера Галилео Галилей, един от най-големите мошеници в съвременната история. И точно това мошеничество, емпиризъм, очерта Паоло Сарпи, и разпространи и тиражира Галилео Галилей, този шмекер, мошеник – точно това е един от основните проблеми в съвременната европейска история. Това е нещо от рода на „софистика”, „софизъм”, както го нарича Михаел.

Как да погледнем на това? Казват ви, че е невъзможно да се знае нищо, с изключение на онова, което ви говорят вашите сетива. Остава ви само да допуснете, че Вселената е много близка до онова, което ви казват за нея сетивата ви: времето тече напред и назад, в линейни единици. Пространството се разширява в три посоки. И всички събития се случват в пространство-времето. Можем да ги наблюдаваме и да правим предположения за тях, както са правили Аристотел и други софисти.

И в този смисъл, ако вярвате в това, то по начина си на мислене с нищо не се отличавате от животното. Не сте човек. Защото отличието на човешките същества е несъмнено, Джонатан [Тененбаум] днес вече говори за това, той често говори за това: наблюденията на нашия опит показват, че всички тези догадки, основани на триизмерността на пространството, изобретяването на линейното пространство и време, наблюдението на обектите, плаващи в пространство-времето – всичко това е химера. В известен смисъл не е химера, но във фундаментален смисъл е химера. Не е същинската Вселена.

А какво е? То е резултатът от наблюдението на нещата с помощта на сетивата. А какво са вашите сетива? Онова, което наричаме чувства, са части от тялото, явяващи се органи на сетивното възприятие. Сега по тях по-болезнено от всичко бият заплахи – особено ако се приближат до политиката. Но тези сетива са част от вашето тяло, част от организма. И онова, което отразяват, не е реалната Вселена – и то в най-добрия случай, ако няма шмекеруване и игра на въображението.

И при изучаването на Вселената се натъквате на грешки в интерпретациите на тези наблюдения, както това се е случило с Кеплер, когато е изучавал Слънчевата система.

Става ясно, че Вселената съвсем не е организирана така, както статистически произтича от примитивните опити на емпириците да я интерпретират. Има някои особености, показващи съществуването на нещо извън сетивното възприятие, както това става в случая със Слънчевата система. Гравитацията – никой не я е пробвал на вкус, не я е ял, не знае как мирише, и коса също не й расте. Но тя съществува като сила, управляваща Слънчевата система.

И е познаваема. Как? Както го е направил Кеплер. Чрез метода на познание, който Платон е определил като принцип на хипотезата. Установявате, че във вашите предположения, основани на сетивното възприятие, има грешки и, наблюдавайки противоречията между онова, което ви подсказват сетивните органи, и онова, което действително става, във вид на процес, можете да построите хипотеза за съществуването на някакъв невидим принцип, действащ извън органите на сетивното възприятие, управляващ събития във Вселената, в която се намирате и която усещате.

Това се нарича „хипотеза”. Ако успеете да докажете хипотезата експериментално, а това означава, ако можете да управлявате тази Вселена, в някакъв смисъл използвайки принцип, значи сте доказали, че знанието на този принцип ви дава, като човешко същество, в определена степен власт над Вселената. Тогава този принцип може да се нарече „универсален” принцип на природата – вие сте го открили.

Има два вида хипотези, в действителност те са еднакви, но се построяват от различни точки.

От една страна, има хипотези в областта на експерименталната физика, когато при наблюденията забелязвате противоречие в онова, което ви се е струвало реално, и намирането на парадокса ви води към откриването на универсален физически принцип. В този случай умът се приближава до отношенията между индивидуалния ум и Вселената, или поне някоя част на физическата Вселена.

В другия случай използваме този подход, отнесен към социални процеси. Натъкваме се на идеи – например, естественото право. Натъкваме се на отликите на класическото произведение и представление от романтичното произведение и представление, или пък модернистичното произведение. Романтизмът и модернизмът са абсолютно ирационални системи, резултат от влиянието на онова, което Михаел би нарекъл „софизъм” – това е част от наследството на софистиката в съвременната история.

В случая на класическото изкуство вие се сблъсквате с невидими принципи, които са много действени. Например, в класическото музикално произведение или представление няма романтична фантазия – това е невъзможно.

Да разгледаме, например, по какво се различава Бетовен от Лист. Лист е бил ученик на Карл Черни – свиня, както го описва Бетовен. Черни научава това момче, Лист, бегло да свири на пиано. Но Лист не е умеел да композира музика.

Той много добре е познавал работите на Бетовен и други композитори – но не е познавал музиката! Веднъж се опитал да съчини соната за пиано въз основа на Моцартовата Фантазия до-минор (K. 475). Това е известна соната. Пълен провал!

Тя не е споена, разсипва се при изпълнение. Разсипва се в партитурата. И всичко, защото той е направил онова, което са правели всички романтици: опитал се е да имитира ефекта на популярно класическо произведение – на Моцарт, Бетовен, Шуберт и така нататък – без разбиране или пък знание за принципа на композирането.

Например, човек, който намира музикални фрази в клавирните произведения или при дирижирането на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Шуман и т.н. – онзи, който мисли, че в класическите произведения има музикални фрази, е просто идиот. Там няма музикални фрази. Не, има ги – нещо като звуков съпровод в мъжката тоалетна – при Лист. Колкото искате! Направо фонтан пасажи, с тях е и знаменит той.

Така че разликата се състои в това, че винаги действа универсалният принцип, единният принцип за всеки човешки разум и за всяко класическо художествено творчество. Става ясно, че хората, получили образование и възпитание в класическата творческа традиция, изучавали история от тези позиции, са способни по-дълбоко да разбират човека, отколкото онези, на които тази традиция им е непозната.

Рационалното общество, действително рационалното общество – е общност от хора, възпитани в класическата култура, култура, която подхожда към отношенията между хората със същите онези „физически научни принципи”, върху които индивидът строи интелектуални отношения с обкръжаващата ни Вселена.

Ето как тези концепции – надолу ще ги разгледаме по-подробно – тези концепции потвърждават, че ние не сме маймуни. Че сме способни да откриваме и потвърждаваме универсални физически принципи, с помощта на които човек овладява Вселената така, както не е способно нито едно животно, потвърждават, че не сме животни.

Това потвърждава, че умствените процеси са процесите, които ни позволяват да откриваме онова, което не е достъпно на никои животни – физическите принципи, управляващи Вселената – и не само да ги познаваме, но и да ги използваме за управление на физическата Вселена. В това е природата на човека. И неговото отличие от животното.

Да разгледаме, например, маймуната – за онези, които не са учили в маймунски училища, е очевидно, че популацията на големите маймуни на тази планета никога не е могла да надвиши седем милиона. А на Земята сега живеят шест милиарда човека.

Как е станало това? Как е успял вид, ако го сравним с големите маймуни, чието количество никога не е могло да превиши няколко милиона, да се размножи до шест милиарда, а при съществуващите технологии с лекота ще достигне и двадесет и пет и повече милиарда? В това е потвърждението на растящото господство на човека над Вселената. То се заключава в способностите да се открива новото.

Но тези способности са неотделими от способностите, отнасящи се до обществените отношения – класическото изкуство е пример за такива способности.

С други думи, пред нас е проблемът за познанието на природата: човешкият разум, преживявайки опита на откритието на универсални принципи в миналото, може да използва тези принципи за усилване на своята власт над природата. Но как да достигнем до такова състояние на обществото, при което се осъществява предаване на тези идеи, тяхното възпроизводство и хармонично прилагане за благото на цялото общество? Това е задачата на изкуството.

Така че опирайки се на това, потвърждаваме, че човекът се отличава от животното, въз основа на това получаваме идеята за човечеството, която се нарича „естествен закон”. Естественият закон е приложим към политическата философия, към държавното управление, към класическото изкуство – това също е естествен закон, в същия смисъл, в който използваме естествен закон за описание на универсални физически принципи. Различава се само предметът. Ние използваме същите свойства на ума, които и при откриването на физически явления, за разбиране на обществените процеси и отношенията на хората едни с други.

Ако човек се опира на принципа на хипотезата, на принципа на класическия научен прогрес, на класическото художествено творчество, тогава обществото винаги ще се развива. Няма да има „тъмни векове”. Няма да има кошмарни времена в живота на обществото.

За това е писал Платон, например, в „Тимей”: с човечеството се случват катастрофи, над които човекът няма власт, така наречените „природни катаклизми” – големи наводнения, връхлитащи при топенето на ледниците в Европа, например, 10 000 години преди новата ера, когато огромно наводнение е унищожило езерото, което сега се нарича Черно море, и го е превърнало в солено море.

Средиземноморието е било много бързо затоплено от топенето на ледниците, около 10 000-та година преди новата ера. Случвало се е да падат големи метеорити, дошли от космоса, имало е и други катастрофи, с които ние още не знаем как да се справим. Така че Платон разделил проблемите на човечеството на два вида в „Тимей”.

От една страна, така наречените природни катастрофи, с които не знаем как да се справим. От друга страна, и това е тема практически на всички трудове на Платон – как да се борим с катастрофите, които си е навлякъл сам човекът, как да ги разберем, как да ги победим, и как да ги избегнем.

Какво се случва, когато се пренебрегне принципната разлика между човека и животното? Какво да правим, ако хората повече не вярват, че има познаваеми универсални физически принципи, недостъпни на сетивата, но които могат да се управляват и използват? Какво да правим, ако човек повече не вярва, че социалните отношения са също предмет на науката, на истинската наука – че откриването на принципите в отношенията между хората позволява да се създадат по-устойчиви форми на обществени отношения и да се осигури прогресът на човечеството?

Какво да правим, ако обществото стане ирационално? Ако започне да се оприличава на маймуните, да подражава на маймуните? Да се държи като маймуните? Или още по-лошо – като макаците? Знаете ли каква е разликата между тях? Маймуните обикновено са мудни, шимпанзето е малко по-опасно, но макаците… те са като… те приличат на либералите! Макаците са най-противни от всички.

Хипопотамът по-скоро ще ви изяде, отколкото да ви погледне, но поне изразява презрение с опашката си! Ако човек се приближи, това може да бъде много опасно. Така че животните са си животни. Но когато хората започнат да се държат като животни, тогава населението на планетата, човешкото население, се съкращава до няколко милиона.

В историята на човечеството това вече се е случвало. В европейската история се е случвало, това се вижда от примера с древна Гърция или от още по-древните цивилизации в Месопотамия. Културата на Месопотамия е била порочна изначално. Месопотамия е била колония от народи, говорещи на езици от дравидската група. Това е била дравидска, а не семитска култура. Наричали са ги „хора на морето”, те са живели основно в района на Индийския океан, както днес го наричаме. По най-същественото те са принадлежали към дравидската група езици. Създали са Шумер, и по-нататъшната култура след гибелта на Шумер в значителна степен се е основавала на културата на Шумер.

В онези времена в този регион са живеели семитски племена, това са били невежи събирачи, скотовъдци и така нататък; освен всичко друго, и кръвожадни. Постепенно, паралелно с угасването на шумерската култура, въз основа на дравидските езици, семитите асимилирали елементи, по-древни от дравидската култура, и се развивали, използвайки клинопис, асимилирайки звуци, свързани с шумерското клинописно писмо, усвоявайки названия – звукови обозначения – превеждайки ги на семитските езици. Така възникнала месопотамската култура, в същността си основана върху по-древната дравидска култура.

За това споменава Херодот, разказвайки за произхода на Шумер, етиопската култура, възникнала на южното късче земя около Аден, станала култура на Тир и финикийците. Според Херодот всичко това са били колонии на дравидоезичните мореплаватели, създали тези системи.

И тези общества били порочни. Имали са някои достижения, но съвсем хаотични. Това е била предимно декадентска култура – винаги декадентска, или потенциално декадентска. Месопотамската култура винаги е била декадентска.

Значението на гръцката култура е в това, че тя е прекъснала загниването с онова, което ни е известно под името „класическа гръцка култура”, отъждествявана с имената на Талес, Питагор, Сократ, Платон, Солон и така нататък. Но защо тази култура – така мощна, ефективна и превъзхождаща другите – е загинала? Това е станало, защото представителите на властта, могъщите семейства, започнали да гледат на хората като на човешки добитък, който отглеждат и убиват, както ловците изтребват дивите животни. Това е принцип, получил названието „олигархически принцип”; идеята на олигархията се състои в това, че шепа хора принизяват останалото човечество до положение на скотове, стадо, и са загрижени само за запазването на това положение, за запазването на олигархичната система.

Те създали система, получила в съвременната европейска традиция названието „емпиризъм”. Или, по друг начин казано, „либерализъм”. „Философски либерализъм”.

Например, европейската цивилизация: европейските нации сега се организират на принцип на управление, в основата на който лежи англо-холандският философски либерализъм, декадентска форма на управление, наречена „парламентарно управление”. Парламентарното управление се основава на три съставни части. Държавна власт, изпълнителният орган в обществото. Парламент, разпускан във времена на криза, или пък когато стане неудобен, сега се наблюдават опити за разрушение на парламентарното управление, например в Германия.

Третата съставна част е така наречената „централизирана банкова система”. Централизираната банкова система е нищо повече от кръг финансисти във венециански стил: богатите семейства около банките, контролиращи самите банки. Това са семейни банкови интереси и те управляват банковите системи на различни страни. Тези финансисти, финансовата олигархия, управляват сега европейските държави чрез контрол на централизираните банкови системи. Правителствата нямат власт над централизираната банкова система, в крайна сметка, банковата система контролира правителствата. Те контролират държавната власт, и особено парламента.

Как могат да съществуват такива форми на управление, порочни по своята природа? Те съществуват, корумпирайки хората. Корумпират хората с онова, което се нарича „обществено мнение”, или „обществена култура”.

Вижте какво се е случило с римляните: Те не са могли да се противопоставят на съсловието на конниците, обединили се във властта в резултат на втората Пуническа война.

Тези хора се върнали от войната с огромна плячка, заграбена зад граница. Те разрушили селскостопанската система на Италия с широко използване на робския труд. Италия навлязла в упадък, така, както това става в Съединените Щати от 1964 година. В онези времена САЩ бяха най-големият производител в света на глава от населението. Точно тогава започна упадъкът. Страната стана по-скоро общество на потребление, отколкото на производство. След 1971 година САЩ станаха паразитно общество. Това е колективен паразит. И чрез МВФ, от 1971 година, той диктува условия на другите страни в света, и ги ограбва.

Определят се цените на стоките им, и трябва да се чака, докато САЩ благоволят да платят за покупката на тези стоки – това се прави несвоевременно. Изискват финансови плащания от други региони на света за поддържане икономиката на САЩ – както са правели британците във времената на империята, всичко е съвсем същото.

Така че, какво става? Криза на обществото, прогресът е свързан с развитието на класическите форми на научната и художествена култура. Тогава растат творческите сили на народа. Хората се борят за благата, които дава прогресът – по-високо равнище на живота, равнище на културата, високо равнище на народното образование.

Олигарсите заявяват: „Добитъкът пак се отбива от ръцете ни! Трябва нещо да се направи”. В обществото се появява твърда ръка, съкращаваща това общество. Такъв е случаят с Хитлер – разрушаване на обществото, това беше опит за унищожение на цялата европейска цивилизация.

Но те постигат своето, опирайки се на общественото мнение. Днес най-опасният враг на човечеството е общественото мнение. Какъв идиотизъм! Човек, протестиращ срещу несправедливостта, казва: „Това противоречи на общественото мнение!” Но именно общественото мнение управлява поведението на хората, така че в живота те изискват и поддържат учреждения, осъществяващи натиск.

Казват – „това е несправедливо!” Какво е казвал гладиаторът на арената на римския цирк, когато е излизал да убива или да бъде убит? „Решението беше несправедливо”. Римската арена, гладиаторската система, всичко това е било несправедливо само по себе си. Така че да се жалваме за несправедливостта на гладиаторските игри е глупаво. Самото наличие на игрите е глупост. Злото е в самото съществуване на игрите.

Целият политически процес в Европа и Съединените Щати в значителна степен е фарс. Това се нарича „демокрация”. А в действителност е фарс! Което се вижда по резултатите. Невъзможно е да се избере надеждно правителство, което би се запазило такова, полезно и за благото на днешното, и на бъдещите поколения. Да вземем например здравеопазването. Какво стана с него? В Съединените Щати и в Европа. Задушават го!

Защо? Отчасти, затова че са малтусианци и „зелени”: искат да съкратят населението на планетата. Желателно е да се убият старците и хронично болните, и в това те вече са преуспели!

През 1973 година те приеха закон за системата на управляемо медицинско обслужване, в който се казваше, че отсега нататък гражданинът, плащал вноски в, да речем, фонд за медицинско застраховане, няма право на медицинско обслужване…

И всичко това го прави общественото мнение. Наричат го „либерализъм”, „съвременен либерализъм”. „Свободна търговия”. С помощта на която разрушават държавите. Пълна лудост!

Въпрос: А как, според Вас, трябва да се организира системата на здравеопазването?

Ларуш: Това не е трудно. При нас, в Съединените Щати имаше добър опит за организация на системата на здравеопазването – усвоихме уроците на няколко войни, други обстоятелства, и създадохме системата на здравеопазване Хила-Бъртън, в края на 1940-те. Имаше цел – да се осигури медицинско обслужване на всички.

Направихме го така: беше заявено, че се определя стандарт за усъвършенстване на системата на здравеопазването, за всяка година. Заехме се с болниците и другите лечебни заведения и поискахме увеличение на количеството болнични легла за пациентите в различните сфери на здравеопазването, например в хирургията, във всеки окръг на САЩ.

Беше проведена децентрализация с цел пренос на отговорност на ниво окръг, и създаване на окръжна система от обществени и частни учреждения в сферата на здравеопазването, включваща медицинското обслужване изцяло.

Тоест, организация на медицинското обслужване с перспективата за неговото подобрение през следващата година.

Системата беше създадена, когато някои платиха осигурителни медицински вноски. Някои бяха достатъчно богати и не счетоха, че това им е нужно. Но мнозинството беше осигурено, така или иначе.

Така че, беше казано, че като цяло, всички получават медицинска помощ, даже най-бедните, независимо от това, имат ли пари или не – медицинската помощ е за всички. Такава система, основана на стационарно обслужване в болниците, ще се погрижи за всички. Например, някой пада на улицата, минувач ще се обади в полицията и ще съобщи, че някой лежи на улицата.

Полицията ще извика бърза помощ и ще изпрати човека в най-близкия пункт за бърза помощ. Веднага ще му окажат помощ, защото целта е да се помогне, да се спаси човека, да се стабилизира състоянието му каквото и да е то. След това ще го превозят там, където се налага, за оказване на по-нататъшна помощ, стационарно лечение, хирургическа намеса – с една дума, каквото е необходимо.

И в тази ситуация, в даден момент, ще прозвучи въпросът: „А кой ще плати за това?” Но никога не възниква въпросът: А да се погрижат за хората? Разбира се, да се погрижат независимо от това дали тези хора имат пари или не.

Идеята се състоеше в това, че щом имате някакво положение в общество на хора с различни нива на доходи, различни условия на осигуряване, то, предполага се, че част от общите ви медицински разходи ще бъде покрита за сметка на онези, на които са се натрупали значителни суми от осигурителни вноски за медицинско обслужване.

И даже в крайни, много сериозни случаи, изискващи хирургическа намеса, която не е по джоба на средностатистическия човек, тези хора, все едно, ще получат помощ. Или пък, че човек, абсолютно онеправдан, без стотинка в джоба, също ще получи помощ.

Така че, вижда се процентилът в общия обем на медицинските услуги, покривани от доходите на гражданите, срещу процентилите на онези, които нямат пари да платят както скъпоструващите медицински услуги, така и обикновеното медицинско обслужване. И всичко работеше. Всяка година се провеждаха срещи, анализираха се финансовите аспекти на осигуряването, прогнозите за заболеваемост с отчитането на възможните епидемии или други извънредни обстоятелства. И медицинските учреждения, от федерално до окръжно ниво, бяха готови да удовлетворят очакваните потребности от медицински услуги.

За военните в онези времена имаше болници за ветерани. Военните ветерани имаха свои болници. Това е още един вид медицинско обслужване. В Съединените Щати имаше Федерална система на общественото здравеопазване. Основно в нея работеха лекари, получили медицинско образование за сметка на държавата. За това те бяха длъжни да отработят няколко години по направление от правителството – при възникване на извънредни ситуации, за ликвидиране на епидемии.

Имаше система, способна да отреагира на всички възможни извънредни ситуации. Разбира се, може да се случи нещо съвсем извън реда на нещата, но даже тогава достигаше въображение, как да се справим с него.

И после, бюджетните въпроси – годишен бюджет на ниво окръг, щат, федерация. Имаше програми за набиране на средства във фонд здравеопазване. Всяка година се провеждаха кампании по набирането на средства за здравеопазване, за помощ в случаите, когато на гражданите не им достигаха собствени средства за покриване на разходите. Ако на окръга не достигаха собствени ресурси, той се обръщаше за помощ към администрацията на щата, и вече там се събираха пари за покриване на недостигащата част от разходите. В крайни случаи се допитваха до федерално ниво, и федералното правителство отделяше недостигащите средства за покриване на разходите.

Имаше система, устроена по такъв начин, че никой не оставаше захвърлен. Тя не беше съвършена, тъй като различните региони на Съединените Щати не са развити еднакво. Но имаше принципен подход, и той беше утвърден със закон!

През 1973 година, при Никсън, отмениха закона и вместо него въведоха закон за организациите за медицинско осигуряване. Смисълът се състоеше в това, да се избавим от тежести. Да не лекуваме онези, чието лечение е твърде скъпо. Да организираме нещата така, че онези, които плащат вноски в осигурителни фондове, като акционери, да получават помощ на първо място, а чак след това да получат помощ и другите пациенти. И в случая на САЩ решението сега е просто: да се върнем към системата на Хила-Бъртън.

В Европа, в системата за медицинско обслужване също имаше нещо подобно – правителствата знаеха задълженията си по опазване на здравето, борбата с епидемиите и така нататък. Имаше различни системи, в основата на които стоеше принципът за всеобщото благосъстояние – всички болни, всички нуждаещи се от медицинска помощ, трябваше да я получат, така или иначе. В последно време, от 1964 година, и особено по времето на Никсън, през 1971-1973 година, под влияние на либерализма, съвременния либерализъм и свободната търговия, се наблюдава движение в противоположната посока.

Така че светът, какъвто го виждате, е вече променен в същността си. Същото става и в образованието: през 1963 година парижкото бюро на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие под ръководството на Александър Кинг, съучредител на Римския клуб, апостол на геноцида, написа рецепта за разрушаването на европейското образование. В резултат, по времето на Пейрефит (Министърът на народното образование Ален Пейрефит – бел. пр.) във Франция беше въведена нова училищна система, полагаща началото на разрушението на френската образователна система.

По времето на Бранд бяха проведени така наречените „реформи на Бранд”, поставящи извън закона хуманистичното класическо образование в Германия, на което до голяма степен се дължеше мощта на германската икономика, именно класическото хуманистично образование възпитаваше бъдещите обществени деятели и учени.

Светът, в който живеете, започвайки от 1964-1971 е съвсем друг свят в сравнение с онзи, който ние познавахме в Европа и Америка.

Ние деградираме! И задачата ни е да спрем и да обърнем обратно този процес. Трябва да се върнем към идеите, очевидни до баналност в следвоенна Европа и Америка. И да приключим с тази безумна либерална система, довела до кошмарите на днешния ден.

Не е нужно да изобретяваме нищо ново. Нужно е да се върнем към системата, която работеше, и да я усъвършенстваме на нейната основа, а не да измисляме нещо съвършено ново. Защото има връзка между това как се приемаше законът на Хила-Бъртън и това, как работеше системата на здравеопазване. Тогава не анализираха сметките на някакви си счетоводители. Когато става дума за такива политически подходи, счетоводителите трябва да бъдат гонени вън.

Трябва да се мисли в категориите на научните принципи: на какви принципи е основана медицината? Какви са принципите на здравеопазването? Какви са принципите на медицинската профилактика? Да вземем например профилактичната медицина: днес продължителността на живота на населението на САЩ се е увеличила, вероятно с 10 години в сравнение със следвоенната. Десет и повече години.

И това е добре. Но от друга страна, хората стареят и са изложени на болести, свойствени именно на възрастните хора. Затова, когато значителна част от населението застарее, е нужно друго здравеопазване, с оглед на това, че възрастните изискват повече внимание, здравеопазване, ориентирано към тази възрастова група – хората над 65, а скоро и над 50 години.

Затова е необходимо да се обърне много повече внимание на профилактичната медицина, а тъкмо нея, наред с другото, убиват съвременните „реформи” в здравеопазването. На профилактичната медицина просто не обръщат внимание. Всичко е сведено до ценоразписи. Отивате на лекар за диагноза. Той ви поставя диагноза и трябва да я представи на застрахователната компания или на държавните власти.

В застрахователната компания въвеждат диагнозата в компютър и издават решение: този пациент ще бъде лекуван от тази болест. Диагнозата са поставили компютър и счетоводител. Лекарят поставя диагнозата въз основа на изследването, което е провел. След това, в съответствие с положението, я изпраща в агенцията, която потвърждава курса на лечение и заплащането за него.

Агенцията – нещо от рода на разчетен сектор, обработва данните в компютъра и издава решение: пациентът ще бъде лекуван от тази болест и само от нея, лечението ще бъде представено в такъв и такъв обем, хирургия – само в този обем, и така нататък. Ако след това човекът все още е болен – е, какво, много жалко. Вън.

Така стоят нещата днес. Такъв процес просто изключва профилактичната медицина. Компетентните лекари и медицинските учреждения могат да предвидят след внимателно изследване на пациента, знания за неговия начин на живот, условия на живот и така нататък, какви проблеми със здравето могат да възникнат при него. Какви процеси вече се развиват. И какво трябва да направи човекът, за да предотврати тези процеси.

И профилактичната медицина може да направи много за намаляване заболеваемостта в тези възрастови групи и да съкрати разходите за медицинско обслужване.

Профилактиката като цяло излиза по-евтино, отколкото лечението, когато проблемът вече е възникнал. А я разрушават. В наше време хората остаряват по-късно, тоест, са по-здрави. Но в същото време възникват органически разстройства, характерни за тях, които могат да се предвидят и да се вземат мерки. За това са нужни внимание и помощ.

Ако трябва да обобщим, нещата са в упадък. И този упадък до голяма степен е провокиран от политиката в областта на здравеопазването и образованието.

А заетостта? В Германия има 4-5 милиона безработни, това е безумие. За такова нещо няма никакви причини. И то излиза кошмарно скъпо на обществото, при съществуващите проблеми в икономиката – самият факт, че хора в продуктивна възраст са без работа.

Помислете, какво трябва да се направи – да вземем за пример железниците в Германия. Железниците в САЩ са в пълен упадък. В Германия системата на железниците се разрушава. Системата на обществения железопътен транспорт е напълно разрушена. Цели региони на Германия стигат до упадък заради пренебрежението към основната производствена инфраструктура.

Идеята за съкращение на тези разходи, в категорията на обществени разходи – е съвършен идиотизъм. Какво означават плащанията по това перо? Вие плащате на производителите, или на група лица, занимаващи се с производство, ако се разглеждат като цяло. Вие им предоставяте работа вместо безделие и безработица. Вие им плащате заплата. Но те произвеждат повече, отколкото получават. Така че прирастът на националното богатство е по-голям от икономиите на заплати. Така е, струва ми се?

Така че всичко това са глупости! Потвърди го предложението на Лаутенбах през 1931 година: важно е да се осигури масова заетост, главно в базовите отрасли на икономиката, което правителството може да направи много бързо. Винаги има проекти за развитие на обществената инфраструктура. Решение на проблемите с водоснабдяването. Производството и разпределението на електроенергията. Развитието на обществения транспорт, усъвършенстването на медицинското обслужване, общественото здравеопазване. Усъвършенстване на системата за образование. Винаги има мащабни проблеми, изискващи решения в името на благото и бъдещето на нацията. Те са полезни за страните и ще донесат полза – много по-голяма, отколкото струват.

Така че просто е неразумно да се забрави за безработните, да не им се предостави работа. За Германия е съвършено очевидно, и това би станало моя първостепенна цел, ако бях канцлер – да създам 3 милиона работни места. И точка. В онези области, където правителството може да осигури заетост на държавно, регионално или муниципално ниво. Или правителството може да насочи частния сектор към разширение на заетостта в тези области.

Три или повече милиона нови работни места в Германия ще балансират бюджета. И средствата, които ще са нужни за създаването на тези работни места, ще бъдат по-малко от доходите, които ще бъдат получени в резултат на тяхното създаване.

Но у вас действа същият този Пакт за стабилност – по-добре да го нарекат Пакт за лудост – възпрепятстващ такова развитие на събитията. И канцлерът не се осмелява да оспори Маастрихтските споразумения, поне по този пункт, въпреки че, струва ми се, главата на правителството би бил длъжен да направи това в условията на икономически спад.

Опитът от Великата депресия през 1930-те години в САЩ, от другите икономически спадове, показва, че такъв подход е ефективен: по време на криза е необходимо да се мисли в перспектива и държавата трябва да се намесва на дълговременна основа, да обезпечи обществения кредит и да го насочи към изпълнението на ето такива проекти, да обезпечи възраждането на икономиката, знаейки, че след 10-20 години всичко ще се изплати. Така че, кредитът, евтиният правителствен кредит е много изгоден.

И забравете за идеята за свободна търговия! Защото тогава нищо няма да се получи: тогава ще се наложи да се следва принципът „пазарът решава”. Във връзка с това възниква въпросът: защо практически всички икономисти се оказаха некомпетентни? Защо понякога аз се оказвам единственият компетентен икономист в света, най-малкото поне в Европа и Америка? Защо? Защото икономистите вярват в парите. А аз не вярвам в тях.

Като основа за оценката икономистите считат „пазара”. „Какво е състоянието на финансовия пазар? Какъв е курсът на акциите? Облигациите? Какво става с моите инвестиции? Нараснала ли е пазарната стойност на жилището ми?” (Дори и това жилище да се е амортизирало през цялото време).

Погледнете моята „тройна крива”, показваща какво се случи от 1966 година в САЩ, Европа и въобще в света: кривата на пазара на паричните средства расте, и то с ускорение, паричната емисия за обезпечение нуждите на финансовия пазар расте, и сега вече с хиперинфлационни показатели, в същото време, когато физическото обществено производство на глава от населението се съкращава. Така че, е очевидно – с парите нещо не е наред! Или с това – как ги използват.

Не, парите са полезни, но само в правилна система, а не в европейската система на англо-холандска либерална парламентарна демокрация: парите трябва да бъдат под контрола на правителството, отговорно за тяхното пускане и обръщение. Защо? За да се предотврати възникването на такива ситуации! Да се предотврати ръстът на финансовите активи в ситуации, когато физическите показатели падат. Паричният пазар не трябва да расте, той не трябва да има стимули за по-бърз ръст от този на физическите показатели. Само такава икономика може да бъде стабилна.

Но тя не оставя място за финансови спекулации и печалби от тях. Така че в света, в условията на действие на свободната търговия и направените реформи, става следното: парите и активите на финансовите пазари доминират.

И всичко се прави за това, притежателите на активите да бъдат щастливи – притежателите на спекулативните активи. Те нямат дълговременни капиталовложения – като комари са, прелитат от едно тяло на друго. И в това е целият проблем.

Общественото мнение, приемайки такива идеи, се отказва от принципа на истината, от предаността към истината, отказва се от принципа на научната хипотеза, губи интелектуалната си опорна точка в дебрите на така наречената „масова култура”, разяждаща и убиваща умовете на хората. И хората стават най-лошите врагове на себе си. И в степен, в каквато могат да повлияят на състоянието на обществото, правят най-лошия избор. А после обвиняват политиците.

И когато истински се разсърдят на политиците, призовават диктатор, който вече на всички ще даде да се разберат. Така е било в миналото, и настоящето е пълно с такива примери.

И така, ние принадлежим на европейската цивилизация – в голяма част наследство от Християнството, което е изградено върху класическата гръцка култура, известно като учение на Христовите Апостоли, което се вижда от Евангелието от Йоан и Посланията на Павел.

Тази култура, въпреки всички уродства, които е претърпяла в римската традиция, е довела до максимално подобрение на човешкото състояние в цялата известна история. Именно тази култура. Европейската цивилизация. И ако сме верни сами на себе си, сме длъжни да се стремим да поделим богатствата на нашата култура с народите от други култури.

Затова е нужно сами да разберем нашата култура, най-добрите й черти. Вие трябва да разберете какво отличава човека от животното. Вижте например проблема на азиатското общество: огромни маси хора, потискани по най-чудовищния начин, в невежество, без всякаква надежда, а същевременно малцинството процъфтява за сметка на онези, които са превърнати буквално в човешки добитък, работещ за парче хляб. Такава е културата. А не е правилно.

Това е известно на европейците, и в нашата история е имало такова явление. И сме се борили срещу него. Борили сме се срещу феодализма. Борили сме се за достойнството на човешката личност, за разбирането на човека като сътворен по образа на Твореца. И всичко хубаво, което ни се е отдало да постигнем, е било резултат от тази борба. Ако разберем европейската история, започвайки от гръцката цивилизация, и погледнем проблемите на обкръжаващия ни свят, ще стане ясно, че сме длъжни да предложим на света най-доброто, което имаме, за подобряване положението на милиони нуждаещи се.

Населението на Китай е 1,3 милиарда души, или даже повече. Населението на Индия – повече от милиард. В Югоизточна Азия живеят много народи, стотици милиони, в също такива условия. Така е и в Пакистан. И в Африка. В тези страни цари нищета. Ние имаме знания, имаме сили и способности да сътрудничим с тези страни за установяването на ред на планетата, което още веднъж подчертава идеята за човека по образ Божий, човека, който се различава от животното.

Затова сме длъжни, ако нашият живот значи нещо, да го изживеем мъдро, да го използваме така, както трябва да се използват парите – мъдро.

Да го изживеем за бъдещето на човечеството. Да познаваме сами себе си. Да изучаваме историята на нашите култури. Да прилагаме знанията си към проблемите, за които накратко говорих. И да гледаме на себе си практически като на мисионери на културата, носещи знание в другите страни, приятели, предлагащи най-доброто, което имаме, и да създаваме отношенията си с тях именно на тази основа – предлагайки най-доброто от онова, което имаме. И те ще бъдат щастливи, ако вие постъпвате така. Може би отначалото ще възразят: „Вие се вмъквате в нашата култура”. Или пък ще кажат: „културата ни и така си е добра”. Действително, много неща в тяхната култура са добри. Но пък в масовата нищета няма нищо добро. В поголовната, ужасяваща нищета няма нищо хубаво! 3% ХИВ-инфектирани има в Индия – в това няма нищо добро. То е врата за всички други болести. Ситуацията с ХИВ в Африка, другите проблеми там – всичко това е много лошо. И положението със здравеопазването в Югоизточна Азия е неудовлетворително.

А тези неща могат да се променят. На това съм посветил живота си, в крайна сметка, така се разви той. И в това вярвах през по-голямата част от своя живот. Обстоятелствата се променяха и се оказа, че се занимавам с това вече доста време – 35 години. Започна от там, че се почувствах длъжен да направя нещо, а сега това стана част от мен! Но нищо, не се оплаквам, напротив – харесва ми.

Най-важното е да разберете – трябва да започнете от европейската култура. Да разберете значимостта на европейската култура лично за себе си. И националните култури в рамките на европейската култура също трябва да ви станат ясни. С осъзнаването на разликата между човека и животното и какво произтича от нея, следва да се обърнете и към други култури, например азиатските, тръгвайки от това, че са човешки култури и притежават същите основни качества, каквито и нашата, но имат друг исторически обусловен контекст. Затова сме длъжни да се опитаме да разберем исторически детерминираното развитие на тези култури, и това ще бъде контекстът, в който можем да достигнем до едни и същи идеи.

В крайна сметка, трябва да достигнем до еднакви изводи за човечеството. Още много дълго време то ще се състои от суверенните нации – държави. И трябва да създадем, да материализираме съобществото на суверенните нации – държавите на планетата. Разбирайки по-добре самите себе си, ще разберем другите страни и ще намерим възможност за контакти и провеждане на съвместна политика с тях, а това ще доведе до възраждане на човечеството. То ни е нужно като въздух.

Но трябва и постоянно да помним какво ни противостои – дегенерацията на общественото мнение, основано на корупция, разлагаща даже здравите общества.

Когато у вас се насложи цялата картина на подеми и спадове на европейската цивилизация, включително и на Америка, за последните 40-50 години, ще видите, че в периода на следвоенно строителство в Европа, особено в Германия, културната ситуация се е подобрявала.

Наблюдава се възвръщане на влиянието на класическата култура, възраждане на класическото хуманистично образование в средните училища. Повишаване нивото на инженерите, усъвършенстване на технологиите.

А след това започна спад. Трябва да притежаваш чувство за подемите и спадовете. И можеш да проследиш началото на спада – започвайки с реформата на Брандт. Разрушаването на немското класическо хуманитарно образование стана вероятно начало на декаданса, незабележим декаданс в немската култура. Това се случи и във Франция, а също и в Италия.

Така протича всичко – с подеми и падения. И винаги, по време на възраждане, човечеството идва на себе си, спомня си какво е човекът, припомня си човешките ценности. А после отново спад, периодът на „масова култура”, обхванал САЩ от средата на 60-те. И се получи откат, морален откат, след който следва физически упадък.

Трябва да разберем, че това е враг. Общественото мнение е враг. Трябва да го променяме. Ако ни се удаде да променим общественото мнение, тогава ще стане възможно да се решат и другите проблеми.

Благодаря ви.

31 май 2003 година