ВЪЗХВАЛА НА ТРУДА
ВЪЗХВАЛА НА ТРУДА
Има песни, които възпяват труда,
има ден, в който го честваме,
дори село до Пловдив на него кръстено.
Шапка свалям пред въздесъщият труд,
както се сваля обвинение от невинен,
но не казвайте, че всичко е 99 процента труд
и само един процент талант.
Това е измислено от некадърните.
Талантливите знаят, че е точно обратно.
Нужни са вяра, талант, вдъхновение,
делата да оживеят, подобно библейския Лазар.
Има труд благороден и труд презрян,
като този на крадеца и политика.
ПРОТЕСТ НА ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА
На жълтия паваж хората протестират.
Този бермудски триъгълник на властта,
където не едно правителство е потънало.
Плискат вълни от недоволство
срещу калта на живота, издигната на пиедестал,
срещу мръсната политика…
И добре е, че хората протестират, защото
ако те млъкнат - паветата ще завикат.
ВЛАКЪТ
Изгубих се един път на централна гара.
Малък бях тогава още първолак.
Хукнах със страха си в надпревара
да търся по перона моя влак.
По говорителя напевен женски глас
от ехото повторен в тавана бял отекна -
на втори коловоз е влакът за Бургас-ас-ас…
Помислих си тогава жената, че заеква.
***
Летеше влакът в стръмните предели
в подножието на Стара планина,
забиваше се гвоздейно в тунели,
изскачаше от другата страна.
А пътниците бяха ми познати,
но само не се сещах откъде.
Облечени във дрехи чудновати,
станали отдавна демоде.
И както се полюшвах в коридора,
облегнат върху крехката си сянка,
внезапно се досетих - тези хора
видях за пръв път в моята читанка.
И сякаш ненадейно бях прозрял,
ала не смеех сам да си призная,
че може би аз също съм умрял
и този влак сега пътува в Рая…
Най-сетне спряхме. Тишина след грохот.
Погледнах през прозорчето със страх.
Видях човек с бастун на гара Сопот,
с осанка и лице на патриарх.
Потеглихме отново - не за дълго.
Тук гарите и спирките са често.
На коридора в бягащия ъгъл
пулса си във гърлото усещах.
Захапан от внезапната спирачка
влакът спря пред Карлово нарочно.
От него мъж на среден ръст с мустачки
с лъвски скок през линиите скочи.
И още много пъти спира влакът -
Калофер, Сливен, Карнобат и Айтос…
На мен ми беше неудобно някак,
защото само аз пътувах гратис.
*
Възможно е това да беше сън
и аз изобщо да не съм се губил.
Но все по-често щом се мръкне вън
един въпрос натрапчив в мен будува.
Когато се превърна в силует,
освободен на битието от товара,
ще имам ли за онзи влак билет
и той дали ще спре на мойта гара.
