ЛЕТОПИС ЗА ДУХОВНИЯ СВЕТИЛНИК НА НЕДЕЛИНО
Родопският изследовател и краевед Йордан Семерджиев поднесе на читателите поредната си книга “Из историята на град Неделино” /2006 г./.
Павелският историк в този си краеведчески труд излиза извън пределите на своето родно място, за да разкрие неизвестни страници от историята на този буден край в сърцето на Родопите.
С много любов, гражданска отговорност и изследователска страст Семерджиев разкрива летописа на образователното дело в Неделино, трудното и драматично преоткриване истината за миналото на това население, и приемането отново на български имена.
Авторът е пряк свидетел и участник в тези събития. Той е имал щастието да работи като учител и директор в Неделинското училище през 50 - 60-те години на миналия век.
Едновременно с това Йордан Семерджиев чрез спомените на възрастните, легендите, исторически документи и богатите археологически находки открити в този край ни връща към далечното минало на Неделино.
Покрай историята на училището авторът описва и богатата читалищна дейност - успехите на певческите и танцови състави, на женския хор за двугласово пеене, разнесли из страната певческата слава на планината на Орфей.
Сред тях изпъква неуморната и всеотдайна учителка Розина Тасева, “вестителка на светлината”, както я нарича Семерджиев.
Авторът, работейки върху различни проблеми от историята и настоящето на любимата си Родопа планина, съкровено споделя, че няма претенции за изчерпателност и обхватност на всички факти и събития.
Неговата изследователска цел е да бъде искрен и обективен. Да разкрива правдиво историческата истина.
Признавам, че ме увлякоха още началните страници на книгата за Неделино. С интерес прочетох кратките, но вълнуващи и запомнящи се спомени на павелчанина Илия Божков - писар в село Узун дере /Неделино/ от 1920 до 1940 година, записани от автора.
Те разкриват гостоприемството и задружността, тежкия поминък и народопсихологията на тези духовно възвисени хора, морално чисти и почтени, въпреки нелекия си живот.
Ето как образно и емоционално Божков описва местоположението на Неделино: “Преминахме през красива смесена гора от бук и габър. От тревите и горските цветя се носеше ароматна миризма… Излизайки от гората, пред очите ни се разкри една неповторима панорама - огромна долина, пресечена тук-там от зигзаобразна буйна река. По билата и техните подножия бяха накацали махалички като бели лястовици, а по подножието на реката като синджир бяха се навързали къщички, покрити с тикли. Това беше моето Узун дере, което щеше да ме приюти цели 20 години.”
Пожеланието на Илия Божков към Йордан Семерджиев е “дано има щастието да се докосне и почуства топлината на тези истински българи”, което по-късно се сбъдва. Последвал “зова на сърцето”, след завършване на висшето си образование Неделино става втори дом за Семерджиев.
Неделинската история се ражда от жаждата да се разкрие началото и трудния път на учителите - духовни будители, дошли от различни краища на страна с една обща цел - да работят за духовното пробуждане и отхвърляне на историческите заблуди от местното население.
След мъчителни стъпки, ден след ден неделинските деца, окриляни от своите учители, осъзнават истината за своето минало. Те я откриват в преданията и легендите за техните предци и трагичните страници от робството ни скрити в топонимни названия като “Турчин мост”.
Осъзнали всичко това те приемат доброволно български имена и заживяват по новому. Така тръгват по пътя на знанието много талантливи деца от този родопски край, за да израснат в последствие достойни граждани и родолюбци.
Йордан Семерджиев изравя от пепелта на забравата документи, факти и сведения за учители, общественици и просветители преминали през духовния светилник на Неделино.
Авторът ни прави съпричастни с богатата духовност на неделенци, които умеят не само да се веселят и пеят, но и задружно да градят през онова време училища, читалища, шосейни пътища, да развиват селскостопанска и промишлена дейност.
Очерковите скици на Семерджиев за изтъкнати учители и общественици от Неделино се открояват с оригинален подход и лаконизъм. Те очертават най-характерното и запомнящо се за тези личности, техния обществен принос за развитието и напредъка на родния си край.
Едновременно с това авторът прави в книгата си кратки, но сполучливи историко-географски справки за четиринадесетте села на община Неделино - щрихира тяхната духовна и материална култура.
Йордан Семерджиев с книгата си “Из историята на град Неделино” обогатява родопската краеведска книжнина.
Въпреки, че художествено - повествователния елемент в нея отстъпва на факта и документа, значението й трябва да търсим не в художествените достойнства, а в чистите и родолюбиви пориви на автора.
Той вписва в книгата още един летопис, събуждайки у нас чувството за национална идентичност, без което няма да бъдем и добри европейци - единни в своето различие в голямото европейско семейство.