Асен Димитров-Феликс

Уважаеми приятели и почитатели на българското слово,

Аз няма да анализирам поезията на Галина Вълчева, защото Румен Денев вече направи това по-добре от мен, но ще споделя с вас мисли, свързани с нея и с действителността, в която живеем.

Има поети, които пишат с цел да служат на поезията и такива, които пишат, надявайки се тя да им служи.

Има поети, които, по израза на Пол Валери, създават собствена публика и такива, които са създадени от публиката, включително от фондации и издателства.

Има поети, които в своето творчество залагат на талант, ерудиция и труд и такива, за които е достатъчен само един от тези три компонента.

Галина Вълчева е от първите и неслучайно е една от големите поетеси на България. Макар че съм неин съпруг, имам моралното право да кажа това, защото го казах още когато тя не ми беше никаква.

По-късно през годините думите ми бяха потвърдени от някои от незабравимите български творци.

И макар че Галина Вълчева е голяма поетеса, аз благодаря от все сърце на всички вас, които сте тук, защото сега не е времето на големите поети.

Сега е времето на лесното изкуство във всички жанрове и стилове.

Времето на посредствената култура и посредственото образование.

Време на световен феномен като Ренесанса или Просвещението, но с обратен знак.

Не е толкова важно как ще го наречем: Антиренесанс, Притъмнение, Обратна еволюция или просто Опростачване - той е факт, който трябва да разчисти пътя за бъдещото Световно правителство.

За тази цел етноси, раси и култури трябва да се смесят по такъв начин, че да се получи лесноуправляема маса.

Не по такъв начин, че Африка да се извиси до Европа, а по такъв начин, че Европа да се принизи до Африка.

Не по начин ромчетата от гетото да се извисят до будните и интелигентни българчета, а по начин будните и интелигентни българчета да се принизят до ромчетата от гетото.

Така Световното правителство ще управлява по-лесно и ще бъде спокойно. Защото сега тези, които дърпат конците на човечеството, не са съвсем спокойни. Знаят, че много хора по света осъзнават какви ги вършат те.

А представете си какво ще се случи с пчеларството и пчеларите, ако пчелите осъзнаят, че ограбват труда им.

И за да не бъдат ужилени пчеларите, се работи усилено във всички кошери на световния пчелин.

В българския кошер пчеларите работят много добре. Офисът на Сорос е не къде да е, а в Министерството на културата.

От някои други кошери като чешкия, руския и унгарския Сорос беше изгонен, но в нашия кошер скоро няма шанс това да се случи поради слугинството на политиците ни и чуждопоклонничеството на българина.

Затова литературният процес у нас следва моди и модели, наложени от западна посока - оттам, където са имали литература на своите езици няколко века след българите.

Затова писатели като Георги Господинов биват награждавани с десетки хиляди евро, а творци като Валери Петров, Бог да го прости, биват неглижирани и дори охулвани.

Нагли и посредствени критици, работещи в университети, си позволяват да хулят писателския съюз, в който членува и Галина Вълчева, а друга голяма поетеса - Камелия Кондова, работи като готвачка.

Резултатът е псевдолитературна вакханалия, наречена „постмодернизъм”.

Можем да го наречем и „постен модернизъм”, но едва ли е необходимо, защото името му съдържа неговото отрицание - „модерно” означава и „нетрайно”.

Както казва Петър Краевски: „Ако напиша бял стих с бели букви на бял фон, ще сложа точката на модерната поезия”. Засега обаче точката на това чудо на чудесата изглежда далеч.

То е прах в очите на българина и е част от същата геополитическа митология като доброто османско управление например.

Засега демократичните подмени са в пълен ход и, разбира се, са във вреда на хората, които допринасят най-много за обществото.

Подмените са в полза на неграмотни и нежелаещи да работят малцинствени групи, на бежанци в кавички, които емигрират, за да живеят на социални помощи и на престъпници с многобройни права.

И тези подмени започват най-напред от образованието и културата.

Затова, уважаеми приятели, ние сме тук не просто да представим една талантлива поетеса, а според скромните си възможности, поне мъничко да се противопоставим на демократичните подмени.

Знаем, че успехът ни е съмнителен, но знаем също и това, че българският дух е жилав като родопски силивряк!

22.11.2018 г.