Валентин Димитров

ПРИТЧА ЗА ДЪРЖАВНИЯ САМОЛЕТ

Държавният ни самолет губи височина. Направо пада! Отдавна! Какво ли не направихме, за да го спасим? Първо сменихме пилотите. После - посоката. Разбира се - и щурманите. Сменихме дори горивото. След него - инженерите, техниците, та чак и стюардесите. Естествено, спряхме храната на борда. После вдигнахме и летищните такси. Половината пътници излетяха в чужбина. А самолетът си пада. Стана страшно - земята е близо…
Поука: Има една надежда да спасим държавния си самолет - да намерим черната му кутия преди катастрофата!

——————————

ОБИЧ & ГЛАСНОСТ

Тя имаше любовник. Млад, здрав, красив, богат и семеен. Много я обичаше. Затова за рождения ден й подари джип Чероки. Тя имаше и баща. Стар, болен, неугледен, беден и вдовец. Много го обичаше. Затова за рождения ден му подари чифт чорапи. Любовникът не искаше за джипа Чероки да разбере жена му. Бащата искаше за чифта чорапи да разбере цялото село.

——————————

ПРИТЧА ЗА ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ

В нашия колектив имаме един много мъдър и един пълен глупак. Мъдрият, разбира се, умно мисли, умно говори, умно работи, но понякога, макар и рядко, прави по някоя малка глупост. Общественото мнение я обяснява със сентенцията „И най-мъдрият си е малко прост”. Веднъж „малко прост”, втори път „малко прост”, трети път „малко прост”… докато общественото мнение му лепна прякора „Простака”.
Пълният глупак, разбира се, мисли глупаво, плямпа глупости, постъпва глупаво, но понякога, макар и рядко, има някакъв умствен проблясък. Общественото мнение го обяснява със сентенцията „Няма пълен глупак - все ще има едно на ум.” Веднъж „едно на ум”, втори път „едно на ум”, трети път „едно на ум”… докато общественото мнение му лепна прякора „Умника”.
Поука: Общественото мнение може да направи мъдрия прост и глупака - умен…

——————————

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Престъплението беше повече от ясно. Свидетели разказаха всичко. Но съдът, както си му е реда, поиска веществени доказателства. Представиха пръстови отпечатъци. Не били ясни. Свалиха записи от видеонаблюдението. Били мъгливи. Донесоха пистолета. Но бил с изтрити номера. Появи се и снимка от телефон. Била фотошоп. Представиха заключение от съдебната медицина. Обориха го. Веществените доказателства не свършиха работа. Обвиняемият беше представил най-вещественото доказателство - пари…

——————————

СЕКРЕТАРКАТА И ДРУГИТЕ

Шефът - нали и той е човек - излезе в отпуск. Секретарката си знаеше работата. Разпределяше задачите между заместниците. Поддържаше връзка с центъра, партньорите и контрагентите. Обобщаваше информацията. Придвижваше документите. Контролираше главния счетоводител. Даваше съвети на юрисконсулта. Поставяше задачи на системния администратор. Пускаше служителите в отпуск. Командваше чистачките. Затваряше си очите, когато шофьорът изчезваше с дни.
Шефът се върна на работа. Секретарката - нали и тя е човек - излезе в отпуск. Шефът си знаеше работата. Разхвърляше задачите между заместниците. Системният администратор поддържаше електронната му поща. Шофьорът правеше кафетата… Всички останали чакаха да се върне секретарката…

——————————

СЕЛЕНИЯ

Ние сме селски народ. Преди много хора произхождаха от бедно селско семейство. Звучеше народно, мило и дори престижно. Дойде демокрацията. По реституцията бедните селяни получиха стотици декари земя. Станаха богати селяни. Звучеше гордо и завидно. Отпадна жителството. Селяните плъзнаха към градовете. Селата обезлюдяха. Земята отиде у нови селяни - арендаторите. И в градовете някои от селяните си останаха селяни, други бързо се превърнаха в селяндури. Някои дори станаха Почетни граждани. Всички истински граждани обаче задължително имат къща на село. И така настъпи пълната селения!

——————————

МРЪСНИКЪТ И ДРУГИТЕ…

Обвиниха бизнесмен в далавери за милиони. Но следствието не доказа нищо. Хванаха по бели гащи друг с укрити данъци. Но било политическа поръчка. Закопчаха кмет с белязани банкноти. Било постановка. Покрай депутат замириса на корупция. Но нямало конфликт на интереси. Държавен чиновник се издъни в кражба в големи размери. Размина му се, защото му нарушавали правата. Политик лъжеше и ругаеше като за последно. Но думите му били извадени от контекста. Министър насочвал държавните пари към роднински фирми. Но пък обществените поръчки били перфектни. Осветиха културтрегер като доносник на службите. Но времената били такива. На една заплата един бохем си живееше като Крез. Но в Швейцария имало банкова тайна, а в офшорките нямало данъци. Чиста работа! Появи се обаче някакъв абсолютно чист. Наистина! Чиста душа, чисти помисли, чисто минало, чисти ръце и чисти сметки! И никакво оправдание на всичкото отгоре! Но пък всички го сочеха с пръст - мръсник такъв!

——————————

„СВОБОДАТА, САНЧО, Е НА ВЪРХА НА…”

У нас свободата обявиха изведнъж! Но свободата идваше постепенно. Първо получихме свобода да говорим, каквото си искаме. Олекна ни, но, разбира се, бе малко. После получихме свобода да пътуваме накъдето си искаме. Услади ни се, но и това не ни стигаше. Най-добре стана, когато извоювахме свободата да правим каквото си искаме. Но и това не бе предел на свободата. На свобода вече се дори лишените от свобода! Така достигнахме върха на свободата - свободията.

——————————

ПРИТЧА ЗА ЛАКОМИЯ ВРАБЕЦ

В студената зима някакъв добър човек хранеше врабците на балкона си. От една суха филия им ронеше трохи. Врабците идваха, кълвяха и отлитаха. Други идваха, кълвяха и отлитаха. Един дебел врабец обаче кълвеше и кълвеше. По едно време се опита да отлети, но не успя. Не му стигна подемната сила - беше преял. Не можеше дори да бяга. Добрият човек го взе в ръка. Изнесе го зад перилата с разтворена длан. Да реши сам дали да лети, или да остане на шестия етаж. Врабецът прекрачи и скочи. И полетя надолу като делта-планер. Направи две спирали и се приземи грациозно. Там го чакаха котките…
Поука: Ако преядеш, ще летиш само надолу. А долу те изяждат!

——————————

НЕПРОТЕСТИРАЩИТЕ АРМИИ…

Армията на протестиращите срещу цените на бензина бе малобройна. Това е факт! Защото не протестираха другите по-големи армии? Не протестира армията на военните и полицейската армия. За добро или за лошо, те нямат право да протестират! Не протестира армията на тези, които се возят на служебни автомобили. На тях бензинът им е безплатен! Не протестира армията на пенсионерите. Те нямат коли и бензин не ги интересува! Не протестира армията на чиновниците. Докато са на държавната хранилка, могат да си позволят всякакъв бензин! Не протестира медийната армия. Тя зарежда направо от колонката на редактора! Затова цената на бензина ще продължи да се вдига. С мръсна газ…

——————————

ЧАШАТА НА ТЪРПЕНИЕТО

Дадоха ни чашата на търпението. Търпете, казаха ни, ще оправим положението. Първо се срина икономиката. Чашата на търпението не преля. Рухна и жизненото равнище. Чашата на търпението си кротуваше. Увеличи се престъпността. Чашата на търпението пак не преля. Появи се и корупцията - бурята си остана в чашата на търпението. После всичко тръгна надолу - здравеопазването, образованието, културата и какво ли още не. Чашата на търпението не преля нито веднъж. Така стигнахме до дъното. Едва тогава разбрахме, че чашата на търпението нямала дъно…