Иван Енчев

ДУША

На поета Георги Ангелов (50 години)

На кръстопътя между есента и лятото
глухарчето сънува, че е облак на небето.
Но ето, че се спусна вихър -
луд гидия общо взето! -
и сладостния сън издуха той на вятъра.

Внимавай, душо! Ни си млада, ни зелена.
Къде така навън ума ти лекокрило
хвръкна?!
Не си ти гълъб сред градина кръстопътна. -
И твоята съдба е в джунгли притаена.

Ще те връхлита ту от запад, ту от изток.
Ще те преследва ха наяве, ха на скришно.
И все ще дебне хищно за едното нищо…
Внимавай, душо! -
Свободата е коварен избор.

За теб е чест! Бъди със пътя си на чисто.
Живей като стрела посоката избрана. -
Не се блазни. Едната вяра само ти остана.
Внимавай, душо! -
Животът няма авариен изход.

ПЛАМЪК

На поета Атанас Капралов (60 години)

Плисна пламъкът немирен бързей
в синята безбрежност на небето.
Ахна близката река - от завист посиня!
Всичките реки се втурнаха със грохот.
Всичките реки крещяха:

Пламъкът тече нагоре!
Пламъкът е ненормален!..

Пламък и река във всекиго бушуват.
Все надолу тегли ни реката -
в низините.
Все нагоре гледа пламъкът -
към висините.
Плюе пламъкът на земното привличане.

Хей, реки!
Пазете се от пламъка във мене!
Вие сте обречени на морското равнище.
Вие сте отречени от всички върхове.
Не завиждайте на пламъка, реки!
Пламъкът роди човека - не реката.
Пламъкът маймуните ако не бе опарил,
те във речна тиня щяха днес да квакат
със очи на слепи жаби-кекерици.

ЛОЗИ

На поета Йордан Атанасов (75 години)

Като лозите сме, като лозите сме обречени.
Животът ни - лозарят - реже непотребното от нас.
Не знае празници и делници, ни обеди и вечери -
от първия си дъх живеем в неговата власт.

Той никога за нищо на света не връща взетото.
Заменя го със ново - зло или добро -
и без да разберем до края сладостта на детството,
висим снага - за да му раждаме до гроб.

Каква е нашата вина за празните му кошници,
та все раздухва с яд в душите наши глад неукротим?
Защо вдълбава в нас сезоните си остри ножици,
когато няма как от рани да се защитим?..

Живеем просто и на прости истини обречени.
Добър стопанин е животът - мъдър и чевръст!
Все пие сила и възторг от плодовете ни,
а най-подире ни зарива с лека пръст.

Но както блика от разцъфнал люляк мирисът
и както всяка утрин блясват дневните лъчи,
така ще се прераждат нашите черти.
Попили са
във жива пръст, във гласове и във очи!