Радой Киров

Из „Очовечаване на дяволите” (1986)

Смелата мисъл се убеди,
че ако бездейна седи,
ще ръждяса,
ще ерозира.
Затова тя се трансформира -
превърна се на едно събрание
в реплика.
И всички, които я чуха, потрепнаха.
Но след това се успокоиха
и обстановката пак стана тиха.

Смелата мисъл си рече:
- Не бива
да помислят, че съм страхлива.
Развихри характера си боеви
и във печата се появи.
И всички, които я прочетоха,
ахнаха.

Но след това колите си яхнаха
и подгониха своите грижи…
И сега смелата мисъл се движи
сред хората.
И движи се смело,
но рядко излиза вече начело.