Ели Видева

Из „Палимпсест” (2018)

КОНТРАПУНКТ

„Не ме живяха правилно жените ми.”
Гриша Трифонов

Не ме живяха истински
мъжете.
Обличаха ме в даденост.
Като закуска и вечеря,
пране, чаршафи
и съчувствие.

А можеха
да имат другости -
по-истински
и повече от самота
сред врявата на думите,
с които се замеряха
край мене.

А аз във шепичка
събирам звуци,
за да подреждам стих.
Да ме живее…

***
Мене в тъмна доба
мъж ме е орисал.
Вещер див магесник
върху пепел писал:
„Тръгне ли, не спира
скитница душата,
на папур се гъне
във човешко блато.
Под луна да вие,
слънце - птица жарка
да изпепелява
дух и мисъл с ярост.
Ако оцелее,
бял ден ако срещне,
временната същност
вечно да усеща.”
Ала вятър вейна,
духна пепеляка.
Клетвата потъна
на деня във злака.

***
Морето само го сънувам.
Но помня зимните му вихри,
които сливаха
вода, небе и вятър.
И как снежинките
като закачка
танцуваха по носове и мигли.
И ставаше светът
прозрачно светъл,
за да погълне
дребните ни помисли
за лято и за къдрави вълни.
Стихията
е проба за живот
и достоверност.
И тя ще ни опази
някой ден
в морето,
дето само го сънувам.

ПОКАНА ЗА РИБЯ ЧОРБА ВЪВ ВАРНА

На Валери Станков

Някой ден ще пришпоря последния влак
и през хълмове и километри
ще пристигна на твоя разсънил се бряг.
Хвърляй мрежата вече, Поете!

Ще е рано. И слънце ще близне с език
морска сребърна пяна и плаж.
Ще рисуваме с пръчици дума за вик,
мълчаливо в душите кънтящ.

Ще е тихо. Ще стъкнем от пръчките огън,
ще курдисаме черно котле
и додето се кланяш на морския Бог,
дето в мир и любов му се кле,

ще измъкнеш от мрежата рибици две,
все едно паламуд или цаца,
обикаляли дъното от векове -
за чорбица ще стигнат и раци.

Армаган ти донесох - пипер, девесил
и бардуче домашна ракия.
Ще мълчим в унисон и със поглед унил
ще отпием по глътка за тия,

дето вдигат наздравица зад хоризонта
и ни пращат прибой и звезда.
Щом опрем гърбове пред Евксинския Понт,
няма как да ни стигне беда.

***
Фенерите, среднощните фенери
изгряват като есенни светулки,
целуват стъпките на влюбени,
по скулите ги галят и по клепките
и се усмихват на наивните им страсти.
Но светят като истинска любов,
дори когато токът спре внезапно.