СНЕГЪТ
СНЕГЪТ
Снегът внезапно е притичал
и цяла вечер е валял,
сега домът ни заприлича
на весел старец побелял.
И вижте как се е посгушил
сред селската ни махала,
спокойно, кротко е запушил
с комина си като с лула.
И някак тайно се усмихва
с прозорците, като с очи,
така и дядо ми притихва -
и пийнал гузничко мълчи.
ЧУДЕСА В ЕЛХАТА
Рая украси самичка
свойта коледна елхичка.
Окачи едно балонче,
плюшено чевръсто конче.
Сложи и едно геврече,
смешно гумено човече.
Окачи една камбанка
в гъстата елхова сянка.
Но сред клони на ели
стават чудеса, нали?
Гуменото й човече
хапна вкусното геврече.
Плюшеното черно конче
литна с бялото балонче.
Ах, камбанката тогава
звук тревожен заиздава.
И със своя силен звън
вдигна Райчето от сън!
ЗАЙКОВА БЛИЗАЛКА
Летят снежинка след снежинка
и върху земята се потрупват,
а Зайко в близката градинка
узряло морковче си хрупа.
Снегът дръвчетата прегърна
и всяка весела пързалка,
на Зайко моркова превърна
във бяла, ледена близалка.
ПРИРОДАТА ТВОРЕЦ
До кости мокри, цяла есен
мълчат дърветата смирени,
снегът обаче им донесе
красиви сребърни премени.
Чинари, борове, елхички
сега трептят в гората бяла,
облечени са сякаш всички,
за бал във коледната зала.
Тежат кокетни тоалети,
звънят висулки заледени,
главите плетени барети
красят, модерно накривени.
Каква рисунка под небето
природата - творец рисува!
Тупти възторжено сърцето.
Душата на човек ликува.
