Славчо Ангелов

сестрата на Димчо Дебелянов Мария П. Григорова за великия си брат

откъс от статията „Димчо Дебелянов”

Димчо искаше да се назначи учител. Писа ни от София няколко пъти, че му обещавали място. А той, горкият, имаше голямо желание да бъде назначен в някой планински край. Те, обаче, му обещавали за Бяло-Слатинско. Нейсе.

Идва си веднъж у дома. - Назначиха ме, казва, и се смее от сърце. - Къде те назначиха? - В Лъджене. Почнахме тогава да се радваме и ние. А той едвам се сдържа. На края на краищата излезе не Лъджене, а лъжа.

След това пак замина да търси учителско място. И веднъж ми писа: „Сестро, няма за мен едно кътче в България, за да изкарвам и аз достойно прехраната си.”

——————————

в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 484, 9.10.1940 г.