Денчо Владимиров

Още руският писател Николай Гогол /който украинците от ново постсъветско време наричат Миколай Гогол, демек той си е украинец, а не руснак/, още той в своите чудесни повести бе нарисувал приказни мистични сюжети от този кът на планетата и на нямащата и днес свършване украинска политическа мистика.

Така навремето се вихреше небивалица за някакво тайнствено отравяне на кандидата за президент, а после и такъв, ашладисания бройлерен демократ Юшченко.

Номерът мина и той печелеше избори с ореола на мъченик, нещастна жертва на коварните руснаци, отровили го с неизвестна отрова, та лицето на хубавеца бе станало доста проблемно като визия.

Е, после стана ясно на мнозина, че Юшченко просто си бил заболял човекът и никой не го е тровил, поне това не се отнася за руснаците.

Е, да, но тръгна им приказка на руснаците за отровители и още дето има даже отровен плъх, им се приписва този грях - веднъж вид плъх отровен с полоний, друг път вид плъх, отровен с коварния новичок, който само не го изкараха като лична авторска лабораторна разработка на Путин.

А както е известно вече в христоматиите на криминалистите на Запад любимо четиво е и старата история за отравянето с руски чадър на пишещи мъже, двойни шпиони…

Пушилката на тайнственост и мистика споходи и бившата бардама Тимошенко, че уж като арестувана премиерка за золуми срещу държавата, тя пък била заболяла в затвора от някаква тайнствена болест, която пак приписаха, то се знае, на коварните руснаци.

И целият олигархичен запад зарида за дамата с плитката, усукана върху главата … Е, мина време и Юлия скокна жива и здрава по митингите на привнесената като циклоните от Запад цветна революция и вече за нея не се чува нищо подобно и от тайнствената й болест не е останала и следа.

И ето сега - украински плавателни съдове вземат на юруш тесничкия канал покрай Керч, навлизат безхаберно в териториалните води на Руската федерация и гръмва от героите от кървавия Майдан по света новината, че плаващите им съдове са обстрелвани и има с десетки тежко ранени.

Чудно е само как не се сетиха да извадят от моргите трупове, за да ги представят, както го направиха румънските демократи през 1989-та година, за загинали от руски огън по надлежно разпореждане на Путин …

Та, съчинителствата на украинската политическа демекратична екзотика и мистика край нямат, но Гогол, авторът на магическите „Вечери край Диканка” няма нищо общо с тази политическа патология, съчинена явно в съавторство с една голяма по територия, но не и по пример държава отвъд океана…