СВЕЧЕРЯВАНЕ
Из „Палимпсест” (2018)
СВЕЧЕРЯВАНЕ
Когато вятър духне и отвее
на стъпките печата към безкрая,
ще ме настигне сняг, вихрушка
ще суче на дърветата клонака.
И пряспа ще засипе нещо днешно -
листо от нежност, капчица тъга,
защото през нощта ще мръзнат
надиплените есенни листа.
Светът ще стихне в сипкавия въздух,
а огънят ще хулне в див отблясък.
Тогава дланите ти ще обърна
и топлина ще се разлее до Луната.
***
Не тръгвай към мене
като към храм,
душата ми няма
купол и покрив.
Дъждът идва див
и свободен, и ням.
Снегът го застига
с представа за космос.
Ела като вятър -
развихрен и щур.
Отвей ме във дивите
обли балкани,
където ще струпаш
огнище за бури
от три стари тикли
и сечени камъни.
И там ще останем
за миг или век,
забравили свят,
от троха ще сме сити.
Защото любов е,
когато те стегне
сърдечният сплит.
***
Тази сбъркана луда любов
не прилича на гръм
посред буря.
И не е фойерверк,
озарил с ореол
на панелките сивите скули.
Тя е дълго горене, до жар.
И когато се свие на пепел,
тя ще буди с искри сетивата.
И е просто любов.
Като хляб и легло.
Като волния вятър.
КОВАЧ
Ще дойда, като мръкне
и светът притихне
под камарите
от грижи.
Когато пред душата
няма път
и бъдещето
минало зазижда.
Ще дойда да поръчам
меч и сърп -
да ги раздам
за памет и тревога.
Дърва ако си нямаш,
ще придърпам
на боровете
върховете строги.
Ще стана мях,
ще духам срещу чука
и дяволския огън
ще подклаждам.
Стоманата ще диша
с ясен звук,
искри оранжеви и сини
тя ще ражда.
На съмване
ще стъпя във роса
и ще забравя
погледа ти зноен.
Това, което искам,
е леса
да ни запомни
като Дух и Огън.
***
Липсваш ми.
На лакът разстояние
и през две вселени
по-далече.
Чувствата са
като разкаяние
за словата,
още неизречени.
Тръгвам някъде
и се завръщам
като капки дъжд
във прахоляка.
А в живота
нищо не е същото.
С липсващото
ще редя мозайки.