Денчо Владимиров

Коя страна е по-богата: САЩ или …България?

Колкото и да е странно и в днешна България се отбелязва Европейска седмица за намаляване и оползотворяване на  отпадъците.

И това ме наведе на внезапни размишления…

Беше време, когато и моя милост като редактор в сатиричната страница “Таралеж” на пловдивския всекидневник „Отечествен глас” водех рубрика на тази тема. Тогава имаше предприятия за събиране на вторични суровини и доста хора даже слагаха по някой лев в джоба си от откривани и предавани  на държавата си метални и всякакви  отпадъци, които са рециклираха от родната промишленост.

После с идването на бардакдемокрацията настъпи хаос и в тази сфера, колко бронзови паметници и скулптури само бяха разфасовани от мургави и не толкова мургави люде и продавани в нароилите се частни фирмички без всякакъв контрол за произход.

В Пловдив бе похитена от градската градина даже и бронзова скулптура, подарената  от града побратим в Япония Окаяма, древния японски герой Момотаро. Родната милиция тогава успя да залови похитеното, но и днес се вижда още следа от рязания с ножовка  бронзов крак на кучето от композицията.

Почти всички скулптури в градската градина, които бяха от бронз, сега са „реплики” от камък, защото оригиналите „паднаха в олтара на дивата вакханалия  на демокрацията”, превърнати в скрап.

Това бе и времето, когато в Пловдив не остана неоткраднат метален капак на шахта и продаден „като джилязо”, без приемчикът търговец да се заинтересува даже от любопитство откъде идва този капак.

Това бе и времето, когато някои търсачи на жица изгаряха по стълбовете и когато цели квартали оставаха без ток от отмъкнати проводници…

Диво време на дива, криворазбрана демокрация!

Така идеята за оползотворяване на вторичните суровини се компроментираше.

Е, от скрап иначе яко печелеха новите герои  на Прехода, които си създадоха специално за тази цел и фирми за изкупуване на цветни метали. Така се превръщаха в скрап  станове за мотокари и какви ли не машинарии из отечеството ни…

Печелеха крупните мошеници от „оползотворяване на отпадъците” и някои от тях даже станаха и мултимилионери от това занятие…

Докато се стигна до абсурдите и в наши дни.

Ако някога важеше принципът „празно за пълно”, при връщане на стъклени бутилки и буркани от домакинствата във всеки магазин и специални пунктове, днес бутилките и бурканите няма къде да отидат след изпразването им освен, захвърлени от етажите, в  околоблоковите пространства и контейнерите за смет на големите градове.

Няма вече такава екстра - да си изпиеш компота от буркана и след това да го върнеш за съответните стотинки.

Както например е в …САЩ!

Завръщайки се от време на време в Пловдив госпожа Арси Балтаян, от прославената  музикална фамилия Балтаян, живееща от години в Лос Анжелис, пред моите очи  изумена възкликна, когато видя в Пловдив улично кошче, пълно с пластмасови бутилки, от най-дребния калибър, като за всяка от тях в САЩ биха надлежно броили пет цента, а за кутиите, така наречените „кенове”, по двадесет цента. И прочие за останалите  опаковки на безалкохолно….

Направих си сметката и дойдох до извода, че само с насъбраните пластмасовите бутилки и „кеновете” от едно улично кошче по пловдивска улица бих си живял доста добре в Америката само от събрани и предавани на американски търговец  пластмасови опаковки. А какво оставаше, ако можех да им пратя на  американците бутилките и „кеновете” от цял контейнер за смет пред блока!? Или може би от насъбрани празни и захвърлени бутилки и кен-кутии след всеки български събор, излет, и къде не по пътищата мога да правя успешен експорт за САЩ и бързо да забогатея, почти като Форд?

Така че, ако в САЩ, в ЕС и другаде по света /и в Москва например преди девет години така и не видях празна пластмасова бутилка в московски парк/, ако тези страни имат основателно право да отбелязват седмици на разумното оползотворяване на отпадъците, то това днес май никак не се отнася като заслужено право и на България, страна - член на Европейския съюз, експредседател на Съвета на Европа!

Не заслужава, нали?

Заради дивото, и както се очертава, твърде варварско днешно отношение към един такъв реален ресурс за  благосъстоянието на една нация като цивилизованото  оползотворяване, а не погубване, на всичко сътворено от човешкия труд!