СЛОВО ЗА НЯКОГАШНИЯ ВЕСТНИК „ПУЛС”

Христо Черняев

Младежкият литературен вестник „Пулс” започна да излиза редовно всяка седмица като самостоятелно издание в началото на 1965 година.

Освен много читатели, той имаше и редица талантливи сътрудници - предимно млади и начеващи поети, белетристи, публицисти, художници.

Денят, в който вестникът се появяваше по вестникарските будки, беше като празник за младата творческа интелигенция. Разпространяваше се в цялата страна.

За един дълъг период от време вестник „Пулс” стана моя съдба, тъй като от първите му години завеждах най-търсения му отдел - „Поезия”.

През това време вестникът даде път на едно високонадарено поколение поети, което впоследствие образува огнището на поетична България.

Онези години бяха почти легендарни за младата българска поезия. Няма такова явление в днешно време.

Не мога да забравя как поетът Евтим Евтимов пристигаше в редакцията направо от петричкия влак, дъхтеше на беласишки билки и носеше лирични стихове със същия дъх; с този дъх са напоени и най-новите му ярки творби, много от които се пеят като песни.

Или Атанас Мочуров и Матей Шопкин, стиховете на които имаха вълшебството на хлебородната Дунавска равнина.

Заедно с тях в „Пулс” наченаха творческото си поприще или пък бяха редовни сътрудници поетите Владимир Башев (който е основател на вестника), Орлин Орлинов, Слав Хр. Караславов, Усин Керим, Никола Инджов, Николай Христозов, Дамян Дамянов, Иван Динков, Любомир Левчев, Петър Караангов, Кръстьо Станишев, Надя Кехлибарева, Жеко Христов и още колко…

Те винаги биваха добре дошли на страниците на вестник „Пулс”. И автори, и редактори взаимно се импулсирахме в името на поезията, на творчеството.

През това време друга талантлива фаланга от студенти и съвсем начеващи поети също се раждаше в нашия вестник.

Грехота е да не ги спомена: Йордан Янков, Христо Банковски, Борислав Геронтиев, Андрей Андреев, Георги Константинов, Воймир Асенов, Драгомир Шопов, Венко Евтимов, Георги Братанов, Траян Първанов, Тодор Копаранов, Борислав Владиков и др., и др.

Така че огнището на поетична България, независимо от буреломите на времето, се разгаряше и продължава да гори. Защото всички имахме и имаме високи благородни цели, които ни вдъхновяват.

Мисля, че българската поезия е една от най-интересните, от най-силните в света.

И ако това е така, то своя главня са запалили в нея и поетите, направили началните си творчески стъпки по страниците на уникалния някогашен младежки литературен вестник „Пулс”.