ПИСАТЕЛИ И АВТОРИ
Покрай истинските творци в нашата художествена литература, които по силата на вродения си поетически нерв, създават творби с доказана идейна и естетическа стойност, съществуват и редица автори, личната амбиция и чисто занаятчийските похвати на които са единственият им капитал.
Така, паралелно със здравото художествено творчество, у нас се създава и една литература, която не ще надживее съдбата на еднодневката.
Но последната категория автори заменят липсата на дарба с организираната си посредственост, с която се налагат не толкова на читателите, колкото на официалните фактори в културния ни живот.
Така се стигна до положението посредствени писатели да възглавяват важни постове в служебната йерархия на културните институти, хвърляйки върху тях сянката на своята хилавост и творческа немощ.
Лишени от чувство на инициатива, от разбиране и познания, тия писателствуващи автори създават пукнатини върху и без това не достатъчно улегналата плоскост на нашия културен живот.
Разбира се, всеки опит да бъдат поставени тия автори на местата им се разбива в тяхната стадна организираност. Използувайки името, обаянието и обществения престиж на българския писател изобщо, те смятат себе си за държавна необходимост, без държавата да има и най-малка полза от тях.
Напротив, те излагат нейния престиж със своята психология на очиновничени писатели, спъвайки всеки почин за едно свободно, творческо поглеждане на въпросите, свързани с културния ни живот.
Занаятчийнствуващите писатели и очиновничените писатели с всеки нов ден се увеличават, вместо да намаляват.
Техният брой расте обратно пропорционално на дарбата им, а влиянието им в лишения от здрави традиции наш културен живот заплашва да парализира всичко онова, което мисли не през номерата на платежните заповеди, а свободно, творчески.
Ето защо, нека никому не се види чудно, че видни и заслужили писатели мизерстват, докато автори със съмнително реноме и дарба използват всички облаги на държавата.
Разбира се, по този път не се стига далече.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 515, 14 май 1941 г.
