НЕ С МАСТИЛО, ТИ ПИСАЛ СИ С КРЪВ!
Защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни…
Никола Вапцаров
В Западния парк - нищо ново. Не личи дори, че преди двайсетина години тук е имало смях, много детски люлки - въртележки, лодки. Само, макар и разграбено за старо желязо, заприличало на скелет от гигантско допотопно животно, виенското колело донякъде напомня за забравени човешки радости.
По главната алея имаше бюст на Моряка Никола Йонков Вапцаров. И него от 1989 година го няма. Дори името на поета зверски е изчегъртано от постамента.
Убиваха го на 23 юли 1942 година. Убиваха го след 1989 година. Пладнешките убийци не са ли знаели, че бронебойни патрони за него и за вярата му „няма открити! Няма открити!”
Високосният певец и революционер с гениална прозорливост е предвидил бъдещите си убийства:
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си с кръв.
… Много коварно се повтарят нещата и събитията:
И тъй,
у нас живота се обърка.
Не сме ли пак настръхнали пред този
Живот без маска и без грим -
озъбено, свирепо куче…
В съвременното ни средновековие и летаргия може ли някой да дръзне да каже, както Моряка в своя „Доклад”:
сърцето ми
с кръв непокорна
на тигър.
Не се ли отнасят и за днешните късогледи поколения стиховете:
А ние? - бездушно
превиваме врат
и мълчиме,
позорно мълчим!
Не ни ли стряскат и не ни ли напомнят нещо истинско и съдбоносно Вапцаровите клетвени думи отпреди толкова години:
Зная свойто място
във живота…
И безкрайното време, и силното присъствие на поета пулсират в заветните му стихове:
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
Както някога, така и винаги.
А п р о п о:
Изконно прав си, Вапцаров:
Не с мастило, ти писал си с кръв.
Безсмъртен е този, който внедри в сърцата ни вечната сила на задъханата си поезия, на ония парещи творби, с които сме закърмени, попили вдън душите ни: „Вяра”, „Двубой”, „Писмо” (Ти помниш ли морето и машините), „Песен за човека”, „Испания”, „Писмо” (Майко, Фернандес убит!), „Доклад”, „Селска хроника”, „Кино”, „История”, „Ботев”, „Предсмъртно”…
Никола Йонков Вапцаров е вдълбал в олтарното небе на майка България и на живота ни гордите си стихове за вечната човешка борба за достоен хляб и сладка свобода.
