с поета Фьодор Сухов разговаря Георги Гривнев

Поезията на Фьодор Сухов е добре позната на ценителите на изящната словесност в Русия. Роден и израснал в село Красний Осьолок - Подмосковието. От ученическата скамейка заминава на фронта. Първите му стихотворения са публикувани във фронтови и армейски вестници.

С него задочно ме запозна поетесата Людмила Калинина от гр. Горки. Получих две книги от автора, една от които „Плачът на пъдпъдъците”. Роден лирик - това бяха първите ми впечатления, когато прочетох стиховете му. Фьодор Сухов е автор на повече от 20 книги. Тема на поезията му са великата река Волга, свещената руска земя, природата, хората на трудовия подвиг…

„От далечното детство - споделя той, - от онова време, когато започнах да осъзнавам себе си, аз усетих кръвното родство с всички славянски народи и в паметта ми се запечатаха стихове от стара, още дореволюционна христоматия:

Светци на нашата земя,
свети Кирил и Методий,
такава светлина
в славянството
запалихте,
че няма да угасне никога.

И действително - Кирил и Методий са изворът на общославянската ни култура, те са извършили  подвиг, какъвто не са могли да извършат тези, обитавали  пределите на бившата Римска империя. Романско-германските народи не получили такава азбука, каквато са получили славяните. Нека пазим тази светлина, светлината на нашата любов,  дружба и единство.”

- Другарю Сухов, кога и как направихте първите си стъпки в литературното поприще?

- Едва ли първите стъпки могат да се нарекат литературно поприще, аз и досега се стеснявам да говоря за себе си като за литератор, мога само да кажа кое ме заставя да запечатам на хартията някои неумело съставени редове: това е състраданието към хората, към тия хора, които по силата на някакви обстоятелства се оказват в трудно положение.

- Придържате ли се към латинския афоризъм: „Нито ден без ред!”

- Не.

- Как преодолявате съпротивлението на словото?

- С любовта към него.

- Вярвате ли в любовта?

- Вярвам и живея единствено с вярата си в любовта.

- В минути на усамотение за какво си спомняте най-напред?

- Спомням си за тези, които не са с мен и никога няма да бъдат.

- Каква роля придавате на искреността в художествената литература?

- Без искреността не може не само да се твори, но и да се живее.

- Какво бихте казали на тези, които правят първите си стъпки в литературното дело?

- Не се отказвайте, постигайте себе си.

- Кой е Вашият „безкраен празник” - в поезията и в живота?

- Моите празници - това са моите делници, тези дни, в които работя.

- Вашият идеал - творчески, нравствен, житейски?

- Идеалът е един - гражданственост!