Иван Генадиев

***
Площадни политики и оправдания
и крясък, и писък до Бога:
о, вярвайте вече, че тези ругания
да слушам спокойно не мога.

Свърши се то всичко! - на подвига славния
безславно завършихме края,
и кой бил невинния и кой бил виновния
не искам аз вече да зная.

Ненужни са вече безсмислени прения,
ненужна е мъдрост велика,
че вече изчерпахме всички търпения,
че злоба в гърдите ни блика.

Слезнете от свойте чертози охулени,
о, мъдри, премъдри „славяни”,
свърнете по всички кюшета притулени
и вижте ни черните рани.

И вижте как майки протягат ръцете си
за рожби, що вие затрихте,
и сметчица малка тогаз направете си
за всичко, което сторихте.

Ненужни са вече безсмислени прения
и хули, и громки закани,
ний вече изчерпахме всички търпения,
стреснете се, подли тирани.

——————————

сп. „Людокос”, г. 1, бр. 2, 20.10.1913 г. Подписано: Ханс.

ОТКРОВЕНА

Той:

Вчера рози ми прати,
днес ме и не поздрави,
утре сигур писъмце:
„Аз те люба от сърце.”
Все така ли? Докога?

Тя:

Докат туря ти рога.

——————————

сп. „Смях”, г. 4, бр. 190, 12 април 1915 г.

НОЕМВРИ

Ноември намусен мъгли кат завеси
над грешните хорица пусна,
земята адио от слънцето взе си
и краят хептен му отпусна.

Нощта ноемврийска в мъгла ни обгърна
и нийде се никой не среща,
и всеки любимата нежно прегърна
и никой се нищо не сеща.

А вие, госпожице, още стоите
и някакси тъй ви се свиди…
Защо ли пък толкоз се много боите -
в мъглата се нищо не види!

——————————

сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 1, 18 ноември 1922 г.

ПРЕДИЗБОРНИ ДНИ

Криза свила е червата
и заглозгала стомасите,
ний си гледаме рахата
и пищим за сиромасите.

Викат, кряскат на площада:
„Ред, законност, конституция!”,
а закона без пощада
просто тъне в проституция.

И допитваме народа
що му тегне на душицата, -
всъщност, както ни е сгода,
си въртиме цепеницата.

——————————

сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 21, 22 април 1923 г.

ПТИЦИ В НОЩТА

На Николай Лилиев

Защо не пиеш, Николай, -
нали си близък със неволите
на тоя чужд, далечен край, -
защо във среща със подмолите,
роден да страда и мечтай,
духът ти мре без алкохолите -
защо не пиеш, Николай?

И ти поет си, Николай,
и слабичък си във моментите,
но с тази си привичка май
не мязаш никак на поетите,
и - трезвен - само Господ знай
как сплиташ рими във куплетите -
защо не пиеш, Николай?

——————————

в. „Българан”, бр. 13, 1924 г.