Красимир Власев

В ЧЕТВЪРТО ЛИЦЕ

Опитах се със себе си да бъда близък,
но се оказа невъзможно.
По-лесно е с околните да се сближиш -
една усмивка, две-три топли думи,
преградите невидими рушат.
Така съм се себеотдалечил, че днес се виждам,
като хоризонт отвесен.
И се улавям все по-често,
че за себе си мисля в четвърто лице.

ПОСЛЕДНИТЕ ЦИГАНИ

Коларски път скрибуцаше между житата.
По него цигански катун препускаше припряно,
защото буря се надигаше над равнината
и облаците вряха с бяла пяна.
Завихряха по пътя ветровете прах
и дъжд на едри капки тежкото небе зарони.
Тогава за последно цигани видях,
преди да се превърнат в роми.

***
Пътека е нужна да стигнеш върха. Но да има пътека
първо трябва гора, през която тя лъкатуши.
И мирис на гнили листа. И скали забити в планинската
челюст. И пропаст внезапна - изваден зъб.
И куп още други неща: горски духове, гноми, самодиви…
И над всичко - кобалтово синьо небе,
с два-три незавършени облака.

***
Отхвърлям всички извървени улици,
които не успяха да ни срещнат,
и всички пейки в парка боядисани
в зелена самота, където съм се срещал
сам със себе си, с миражите, илюзиите, вятъра
и с онзи трансцендентален полет,
в който умираше на листопада ятото.

***
Думите, които излитат от нас имитират птици.
Но техния полет е ограничен до предела
на чуваемост. Затова е измислен телефона,
радиото, телевизията - средства за комуникация.
Но преминали през жици и излъчватели,
думите вече са мъртви. Сутрин щом пусна радио
стаята се изпълва с препарирани птици.

Най-добрата комуникация
е разговор на “четири очи”
в обхвата на грипния вирус.