Георги Георгиев

ПОСЯГАТ НА ВЕЧНИЯ НАЦИОНАЛЕН СИМВОЛ ШИПКА

През 2007 г. в три поредни броя на в. „Пенсионери” се разгърна дискусия за името на връх Шипка. След моята статия „Символ на свободата” бе поместено противоположно становище от Стойко Стойков и Георги Чорчопов. Отговорих им с втора статия - „Шипка не се измерва в метри”.

Великият Иван Вазов пише знаменитото стихотворение „Опълченците на Шипка” през 1883 г. Той добре знае, че най-високия връх се нарича „Свети Никола”. Преди да възкликне: „О, Шипка!” неговата талантлива ръка е написала 28 неповторими поетични стихоредове. Той пее: „…в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди…” И още: „…там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената”. И защото „в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо, антично…”

В петата година след Освобождението, в края на книгата си „Епопея на забравените”, Иван Вазов изрича „това име ново” - Шипка. И то става вечен национален символ на свободата, другото име на България.

Ако беше сбъркал през 1883 г., той щеше приживе да се коригира за новите издания на творбата в следващите 40 години. В есето „На връх Свети Никола” от 1902 г. Иван Вазов пояснява: „Пред мен стърчи част от върха - Орлово гнездо. От тук опълченците са бутали камъните връз налитащите по урвите неприятели…”, и сваля шапка за почит.

През 2007 г. група „патриоти” от гр. Казанлък настояваха да се отмени Указ № 1545 / 30 май 1977 г. на Президиума на Народното събрание за наименуването на връх Шипка.

Това не стана. Защото Шипка е не само име на връх, но и национален символ.

И по времето на Росен Плевнелиев въпросът за отмяната на Указ № 1545 бе повдигнат от Комитет „Памет Габровска”. През 2014 г. , по предложение на Комисията по наименуването на обекти с национално значение Президентът отхвърли искането, ръководейки се от принципа, че името на един връх е част от националната ни идентичност.

В становището на Комисията е казано: „Името Шипка е символ на българския дух и саможертва, възпята от Иван Вазов”. Неслучайно върху открития Паметник на свободата през 1934 г. е изписано същото това име, като събирателен образ, олицетворение на Шипченската епопея.

През 2018 г. по повод „Книга за върховете Свети Никола и Шипка” от Петко Ст. Петков се разгърна нова, настъпателна кампания за отмяна на Указа за наименуване на връх Шипка.

На 6 ноември т.г. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски” се състоя обсъждане на книгата. Издателят Димитър Томов изрази увереност, че този път държавния глава ще отмени Указа. Той се отнесе крайно грубо към моето изказване против нихилистичното предложение.

Защо досега, повече от столетие, името Шипка не е било застрашено?

Още през 1899 г. тогавашния в. „Юнак” подема кампания за издигане паметник за „увековечаване името на падналите на Шипка”. На връх Шипка, а не на „Свети Никола”!

През 1910 г. излиза публицистична книга за Димитър Петков от Христо Ив. Милев. Авторът проследява пътя на държавника от опълченец на Шипка (там загубва едната си ръка) до министър-председател. Раняването му е на Шипка.

През м. август 1934 г. в. „Народна отбрана” отразява тържествата на връх Шипка с участието на цар Борис III. И тогава не е имало възражения срещу името.

През 1934 г. излиза изследването „Шипка 1877-78 г.” от Дянко Д. Караджов. Няма възражения срещу обобщаващото име Шипка.

Защо днес се води кампания?

Защото новото име Шипка се е превърнало в национален символ, признато не само в страната, но и навред по света. Нима това не е достатъчно да сведем глави пред подвига на загиналите, който даде още едно име на България - Шипка.

Ноември 2018 г.

——————————

ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ

До

Г-н Румен Радев

Президент на Република България

Бул. „Дондуков” №2

Относно: Трети пореден опит на „патриоти”, които искат отмяна на Указ на Президиума на Народното събрание за наименованието на вр. Шипка

Уважаеми господин Президент,

Както съм изложил в познатата Ви книга „Поклонение”, излязла през настоящата юбилейна година от Освобождението, още през 2007 г. се състоя дискусия в печата по повод искането на група граждани от гр. Казанлък за отмяна на Указ № 1545 / 30.05.1977 г. на Президиума на Народното събрание за наименованието на връх Шипка.

Тогава президентът Георги Първанов отклони това искане.

В свои статии изразих становището, че великия поет Иван Вазов добре е знаел, че най-високия връх се нарича Свети Никола, но пет години след Освобождението в знаменитото си стихотворение „Опълченците на Шипка” въвежда „едно ИМЕ НОВО, голямо, антично, като Термопили славно, безгранично”, което „в нашта исторья кат легенда грей”. И Шипка се превръща във вечен национален символ.

Когато бе избран г-н Росен Плевнелиев за Президент, му изпратих писмо да го осведомя, че ще го атакуват привърженици на старото име на върха - „Свети Никола”.

В доклад до него Комисията по наименуване на обекти с национално значение в отговор на писмо от Комитета „Памет Габровска”, с което през 2014 г. се иска промяна на името на връх Шипка, единодушно излага следното становище: „Шипка не е просто името на един връх, а е част от нашата национална идентичност, символ на българския дух и саможертва”.

На 6.11. т.г. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски” се състоя обсъждане на „Книга за върховете Свети Никола и Шипка” от Петко Ст. Петков. Издателят Димитър Томов изрази увереност, че ще приемете предложението за отмяна на Указ № 1545. Изказването ми против това становище на автора, издателят посрещна враждебно.

Защо са против името Шипка? Защото се е превърнало във вечен национален символ. Ако Иван Вазов наистина не е знаел - както твърдят - че най-високия връх е „Свети Никола”, защо в следващите издания на своето велико стихотворение „Опълченците на Шипка” приживе не е направил корекция?

Още през 1899 г. тогавашния вестник „Юнак” води кампания за издигане паметник за „увековечаване името на падналите на Шипка”. На връх Шипка, а не на „Свети Никола”! Тогава не е имало възражения за името.

През 1910 г. излиза книга за Димитър Петков от Христо Ив. Милев. Авторът проследява пътят на държавника - от опълченец на Шипка до министър-председател.

Отново няма възражения за името на върха.

През м. август 1934 г. тогавашния вестник „Народна отбрана” отразява състоялите се „тържества” на връх Шипка, където присъства и цар Борис III. И тогава никой не възразява срещу името Шипка.

Също през 1934 г. излиза книгата „Шипка 1877-78″ от Дянко Д. Караджов.

Днес, независимо от подетата кампания срещу наименованието на върха, Ви призовавам да се отклони този нов опит за принизяване на вечния национален български символ. Името Шипка е известно в целия свят, то е другото име на България.

Предлагам на Вашето внимание книгата „Поклонение”, издадена по повод 140-та годишнина от Освобождението.

С почит,

О.з. полк. Георги Й. Георгиев

Почетен гражданин на Шипка

12.11.2018 г.

Гр. София