Денчо Владимиров

45 години от учредяването на първото обществено-творческо сдружение на сатирици в България - Клубът на хумористите в Пазарджик

Сега клубове и сдружения има от най-различен характер със стотици в страната. Но през 1973 година бе прецедент да се учреди сдружение на творци, които пишат, рисуват, изпълняват сатира и бичуват недъзите на обществото.

Но това се случи в уж желязната хватка на тоталитаризма през тия години. Родители на феномена станаха  окръжният вестник “Септемврийско знаме”, орган на БКП, ОНС и ОФ.

И тогава за пръв път  демократично бе избран и президент, вместо председател в България. Едва по-късно бяха избрани уж демократично и президенти като Жельо Желев, Петър Стоянов, Росен Плевнелиев…

Така че въпросът кой е първият избран демократично президент в България от само себе си отпада. По примера на пазарджишкия клуб тогава се нароиха общества  на сатириците и в цялата страна, световните медии, особено московските, ги нарекоха първите школи по демокрация /„Карусель”, „Крокодил”, „Огоньок”, „Неделя” и други. /

В зората на привнесената и режисирана отвън „колониална демокрация” обаче тези  сатирични общества бяха посечени.

Появиха се по сценария на „кръстниците” на Прехода нови насъщни за Метаморфозата клубове - за гласност и  преустройство, към които светкавично се примъкнаха някои посветени в сценария и членове на клубовете на хумористите из страната - например случаят с член на клуба на хумористите „12-те стола” в Пловдив , П. Стоянов, който бързо прибяга като в кушия в новия клуб за гласност и преустройство, даже му стана говорител, а после, както е известно, стана диалектически и голям държавен началник.

Но, о, чудо!

След години замразяване Клубът на хумористите сатирици в Пазарджик възкръсна и ето че днес все така продължава да бичува дивотиите и на новото озверено, и както се вижда вече, пагубно за България, капиталистическо общество.

По повод юбилея бе издаден, шести поред, сборник с най-новите творби на членовете на Клуба - писатели, поети и художници, в които талантливо е отразено днешното ни безвремие.

Ето някои от епиргамите  от Продрум  Димов, който, това е много показателно, през социализма не бе известен въобще като поет - сатирик, но изглежда  дивият капитализъм го провокира да стане твърдо такъв:

НОВ СЛУГИНАЖ

Сръчно правим днес поклони,
но по новите канони.

БРЮКСЕЛ

Дари ни той със скъпи дари -
станахме му измекяри!

НЕДОУМЕНИЕ

Уж всичко е прозрачно,
а ни става все по-здрачно…

ПРЕДИЗБОРНА ЕТИКА

Обичаше ни като братя,
но само до мандата!

НОВО ВРЕМЕ

Нова страница ни се отвори,
пълни сме и със затвори!

У НАС

Никнат МОЛ след МОЛ,
а народът - гладен, гол…

УЧУДВАНЕ

Времето какво не прави,
надари ни с уродливи нрави!

На юбилейната среща в Пазарджик, за която Дворецът на знанието /сградата на Висшето училище  по агробизнес и развитие на регионите в града/ щедро предостави  култовата си зала за духовност и култура „Свети Димитър”, се случи и нещо невиждано в историята - сатириците облякоха академични тоги, като по този начин  се представиха и като членове на родената преди време спонтанно пазарджишка Академия на сатириците „Райко Алексиев” /на името на именития пазарджичанин, голям български сатирик ./

От името на пазарджишката общественост най-точно изрази почитта към  труда на пазарджишките сатирици местна дългогодишна учителка, която високо извика:

- Поклон прев вашия талант  и доблест!

„45 години не стигат!” - под този наслов на празника си пазарджишките членове на Клуба на хумористите-юбиляр и на Академията на сатириците твърдо заявиха заканата си и занапред да воюват с диващините и да са в денонощно дежурство като лечители на хронично болното ни общество.