ПОЧТИ КАТО „СЛЕД МЕН И ПОТОП…”
Приписват на Нерон казаното „След мен и потоп…” Няма писмени документи, но е вярно.
Дали има писмени сведенияза същото послание и от устата на Луи ХV не знам или за „Държавата - това съм аз” на краля - Слънце Луи Четиринадесети - също, но много по-късно, почти в наши дни Никола Саркози също бе произнесъл: „Ако не остана на мястото си, на поста си, след мен ще настане тотален потоп…” Гаранция - Франция… У нас е по-друго.
Както и да е. Да погледнем по нашите географски ширини…
Потоп няма.
Но има факти и данни за деяния, равни на потопа от множество лица, които оставиха негативен почерк с присъствието си на политическата сцена, в изпълнителната власт, в бизнеса и в така наречения съвременен нов по български олигархически устрем.
Бивши младежки дейци станаха видни банкери, чиито банки фалираха и повлякоха към дъното редица важни нови дела. Други се разпознаха в лидерски роли, основаха партии, които въдвориха отново диктаторския тон.
Бивши комсомолски дейци станаха бизнесмени и собственици на икономически потенциал, приватизираха масово чрез масова приватизация заводи, фабрики, курорти, какво ли не - десетки и стотици наименования ще прочетете в собствените им биографични редове…
И повечето фалираха, изтриха се от картата на индустрията и икономиката. Просто станаха скрап… С други думи казано „След тях и скрап…”
Всичко става във времето, когато един се изпъчи и затвори фабриката за илюзии в страната ни. И гордо записа името си на президент - демократ в историята на България… Всичко останало е престъпно.
А помните стиха на Вапцаров, който също вече не е така долюбван от мнозина:
„Ще строим завод.
Огромен завод.
Мъже и жени,
народ,
ще строим завод
на живота!”
За същия този завод ми е думата, за който вложиха вяра, сили, енергия, живота си хиляди младежи, комсомолци, партизани, комунисти и строители на нова България.
Поколения българия оставиха следа в тоя завод… Единици го приватизираха, уволниха работниците или ги държаха в тях без заплати, за да построят своето истинско светло бъдеще по света и у нас.
Примери за всичко това - в изобилие. И повече от изобилие.
Някои държаха парите си в кутии за обувки, в жабките на колите си, превръщаха ги в сериозна лична собственост и ценни книжа, или просто ги потрошиха за скъпи сватби и певци от чужбина, за луксозни според тях, а всъщност за крайно кичозни предмети…
Трети си купиха с нашите пари златни и сребърни умивалници, скъпи коли, които горяха, но това не им правеше даже впечатление…
Купуваха и наемаха къщи и имения в чужбина, а тук у нас държаха като заложници работници, наети за фабриката за новата илюзия, която още не беше затворена…
А ние още помнехме стихове от българската литератра:
„Не човек, а желязо! - просъскал агентът-фашист.
Тихо мъртвият казал: - Не, комунист!”
Днес това звучи по-цинично, но по-вярно:
Не човек, а желязо! Но ние сме в преход. Съвсем друг етап…
Не човек, а желязо! Желязо за скрап…
И затова са техни писмените сведения за новото време, в което все още питаме чие е!
След нас и желязо за скрап… След тях и завод на живота - за скрап…
