Ружа Велчева

GENEALOGIA LATINOAMERICANA

Почиваше си Бог,
когато между облаците
зърна долу
странна,
магическа земя -
вулкани огнени
и девствени гори,
реки дълбоки,
чисти -
като майчина сълза,
и плажове горещи -
прегръдка на момиче…

Тогава Бог изтръгна
от сърцето на земята
огнена кастилска кръв;
от джунглите на Африка отсече
дърво от абанос -
гъвкаво и силно,
а от небе извая
загадъчна,
индианска душа…

Усмихна се Бог,
доволен от сътвореното
и благослови -
Да бъде!…

РОМАНС ЗА СРЕБЪРНАТА ЛУНА

Луна,
Луна -
сребърна монета
в дланите на нощта…
Кажи, Луна,
защо ми е празно сърцето?

Луна,
Луна -
сребърна обеца
в косите на вятъра…
Кажи, Луна,
защо ми са слепи очите?

Луна, ах, Луна -
сребърна кама
в сърцето на самотата…
Кажи, Луна,
защо умирам всяка вечер?

„Далече е твоят любим -
казва луната,
зад девет гори,
зад девет планини,
зад девет морета…”

„Качи се в лодката ми -
казва луната,
при него ще те отведа…”

Луна,
Луна,
ах, Луна…

ГОДЕНИЦА

Магьоснице - луна,
като плуваш над земята
всяка нощ - кажи, къде е моята любима?

Празна - стаята ми.
Студено - сърцето ми.
Толкова съм самотен…

Не зная, момко,
много хубавици по земята,
любимата - една…

Мене избери за годеница -
всяка нощ при тебе ще бъда,
всяка нощ ще сме заедно.

Нали съм годеница
на всички самотници.

НАСТРОЕНИЕ

Тази нощ луната,
толкова самотна,
рони
сълзи -
перли
на езерото
в чашата кристална.

Вятърът,
танцувайки по водата,
отпи неволно глътка
и сега
тихо плаче
във тръстиките…

КОННИЦИ

Призрачни конници
нощем
по земята заспала
препускат.

Бързи копита,
огнени гриви,
мъже като вятър -
свободни…

Възторжени конници
нощем
земята поробена
будят.

Смели сърца,
пламенни думи,
мъже като мълнии -
свободни…

БОЛИВИЙСКА БАЛАДА ЗА ЧЕ ГЕВАРА

Тогава
убийците отнесоха главата му на ЦРУ.
Ръцете - приятели спасиха в Куба.
Предателите -
тялото осакатено
закопаха
в земята черна на Боливия…

Единствена
душата му,
освободена
от тленните окови на плътта,
с кондорите се рее и сега
във вечното небе
над Андите…

БАЛАДА

Всички велики мъже на Латинска Америка са загинали много млади - Симон Боливар (1783-1830), Панчо Виля (1877-1923), Емилио Сапато (1879-1919), Хосе Марти (1853-1895), Аугусто Сандино (1895-1934), Ернесто Че Гевара (1928-1967) и хиляди други верни синове на тази героична земя…

Плаче луната -
скръбна невеста,
жали
своите мъртви мъже…

Лягат в тревата
млади левенти -
орли
с прогорени криле…

Никне тревата -
гриви зелени,
пие сила
от лудите им сърца…

Рият конете им
с гневни копита,
молят -
„Възкреси ги, Луна!…”

Тръпне земята -
чудото става,
с вятъра
пак препускат луди коне…

От векове
винаги се завръщат
нощем
на Америка верните синове.

ПЕСЕНТА НА КОНДОРА

Нося слънцето
на крилете си -
златен кръст
в небето над Андите.

Земята -
суета и покой,
гризе сянката ми завистливо.

Приятел ми е вятърът.
Синевата - моя любима.
Жив съм.

Само мъртъв
земята
ще ме има…