Георги Караиванов

Понесла се високо над полето,
пей птичката, от смътен страх обзета.

Пей и към Господа отправя взор
и моли му се в светлия простор:

„Кажи ми, Господи, какво да сторя,
с опасността как трябва да се боря?

За песен весела си ме създал,
но радостно сърце не си ми дал.

Не смея дълго да летя на воля,
защото здрав е клюнът на сокола -

и щом от висините ме съзре,
към мене ноктите си ще простре.

Къде да ида, Господи, когато
опасно е и долу на земята -

със тия незакрепнали крилца
ще ме убият малките деца.”

И чу тя шепот благ от небесата:
- Бъди спокойна: кротки са децата!

——————————

сп. „Венец”, кн. 3, 1940 г.