Емануил Мутафов

Царя на Вълко думаше:
„Лошав си сън сънувах -
през Дунав в равна Добруджа
коня ми в кърви затъна.
Турци са тамо беснели,
нашите братя изклали.
Там има Варна касаба
и Варна, Вълко, да вземеш
и Варна наша да стане:
Вълко на царя думаше:
„Варна е стара касаба,
от три ката й калето.”
„Не бой се, Вълко, не бой се,
аз ще ти, Вълко, изпратя
хиляда, Вълко, хиледи-
един мелеон казаци”.
Че стана Вълко отиде
през Дунав в равна Добруджа,
край Варна Вълко достигна,
край Варна до Кемер-дере,
йот други край Карамеше.
От две страни топове гърмели,
Варна теслим не става,
Вълко капитан викаше:
„Гърмете всички отеднаж!”
Гръмнали всички топове,
земя и небо треснали,
писнали турци варненци.
Тогаз са руси минали,
минали Демир капия.
До Чауш чешме срещнали
турците с пики, ножове-
голямо ехтене имало,
реки са кърви потекли.
Тогаз се турци предали,
евала на руси сторили,
предали Варна на руси.

Записал: Емануил Мутафов

——————————

Забележка: Баща ми (Мутаф Георги Марков) пееше тази песен. Бил я слушал от майка си баба Руса в Лозенград. Чауш чешме, за която се споменава в народната песен, беше там, където се пресичат днес бул. „Фердинанд” и ул. „Кн. Александър”.

——————————

в. „Варненски кореняк”, г. 10, бр. 10, 9.08.1940 г.