НОЩ
НОЩ
Такава снежна
светла нощ -
като начало
на сътворение, в което
Земята цяла
е пременена в дреха бяла
и в дланите й свети
бяло цвете…
декември 1991, Медковец
ГОСТ
Някой на прозореца почука.
- Кой си ти? -
попитах тихо аз.
Гладна птичка ли дошла е тука?
Или стих,
премръзнал в тоя мраз?
декември 1991, Медковец
БРЯГ
Душата ми потъва,
и потъна -
в Сатурновата дупка е сега,
намира се на черното й дъно…
А аз оставам тука,
на брега.
декември 1991, Медковец
НЕ МИ ПОСАЖДАЙТЕ…
Изсъхнали тополи голи
и черни гарвани по тях…
От днес нататък ще се моля:
какъвто ще да имам грях,
каквато ще към мене злоба,
какъвто ще белязан знак -
не ми посаждайте на гроба
топола
гола
с черен
грак…
юни 1992
СПАСЕНИЕ
Всичко това едва ли би се случило,
ако тая сутрин не бях излязъл за гъби.
Връхлетяха ме глутница подивели кучета
с настръхнала козина и оголени зъби.
Очи кръвясали,
езици изплезени -
те мърша диреха, натирени от свойте стопани.
Подхвърлих им хляб. Опитах с поезия -
рецитирах им стихове от Ботев и Дебелянов.
Нищо не стигаше до тяхното подивяло създание,
обръчът все повече се стягаше край мене.
И тогава реших, в своя ужас и отчаяние,
да забравя, че живея сред хора опитомени.
Взех да тракам със зъби и да хапя душата си.
Със изплезен език почнах кръвта си да смуча.
Налетях върху ято излезли на паша патици -
и прие ме в състава си
тая глутница куча.
Може би тая история не става за стих.
Но аз така
се спасих.
Или страстите кучешки така ме погубват
в тая страна
със нрави жестоки и груби.
А изгряваше ден
подарен
от Бога.
Печурки белееха до изнемога.
Зеленееха птици, чуруликаха птици.
Но за всичко това
ние нямаме слух и зеници…
юни 1992
