ЗА ПРЕСТЪПНИТЕ РАЗЛИКИ…
Все по-често около 10 ноември ще се сещаме за престъпните разлики във времето до 1989 и времето след нея… И няма как да не сме благодарни на онези стотина маломерни доморасли политици и управници, които ни „отвориха очите”, та да знаем, че сме живели по-голямата част от живота си в престъпен период. Иначе щяхме да си отидем от тоя свят непросветени и заблудени…
Не, не бързайте, това не е упрек към представителите на пещерния антикомунизъм, за какъв антикомунизъм говорим сега, когато и комунизъм не помня да сме имали.
Но това е друга тема. Дискусионна. Нея ще я разнищят бившите членове и децата на бившите членове на комунистическата партия, на бившите комсомолци, които - видяхме - се оказаха най-подготвени за подобен спор.
Сега само като на кино се връща лентата от престъпното време. И се набиват пред очите ми едни невероятни, но истински разлики. Да ги наречем престъпни разлики.
От Европа се чу, че щели да ни забраняват шкембе - чорбата… Да я спрат, ако могат. Ама изглежда и те я харесват. А тя вече придоби и европейска цена. Преди в престъпното време я сърбахме за седем стотинки… Сега я духаме срещу четири лева. Е, преувеличих. Само за три лева и деветдесет и пет стотинки. Но е вкусна, дявол да го вземе. Лишаваме се от лекарство и си я поръчаме. Поне за спомен… Не, това не е носталгия. Това си е направо плач по престъпното време и още повече по престъпните му цена тогава…
Хлябът беше само 15 стотинки. Сега втасва и се пече вече при цена лев и петдесет до 2 лева. Но пак го консумираме престъпно в големи количества. Не е здравословно, но без хляб не можем по нашите географски ширини… Повече хляб ни дайте… И Вапцаров беше обещавал, че „ще имаме хляб тогава”…
А защото сиренето беше 2 до 3 лева, сега е 15-16 за килограм. Все пак става дума за истинско, а не с палмово масло и други Е-та…
И със зеленчуците и плодовете, с нитратите и пестицидите е така. Вероятно и те доста са поскъпнали, като всички останали подобрители и препарати за здравето ни. За цените, знаем. Солени са толкова, че в туршиите не слагаме вече сол…
Киселото мляко от 23 стотинки стигна лев и шестдесет. Толкова е и билетчето за градския транспорт. Само каква престъпна разлика! Возехме се за 4 до 6 стотинки… Толкова струваше и вестникът - и по-малко - при днешните лев и петдесет, лев и осемдесет, лев и деветдесет…
Бензина плащахме по около двайсет стотинки, а сега скочи на 2 лева и петдесет… И това не е всичко…
Нямаше гражданска отговорност. Имаше национална отговорност. Сега - само безотговорност. В крупни размери. А за гражданската обсъждат нова висока цена. Можело да стигне, вече пишат, и до хиляда лева… Ако продължим да мълчим пред безотговорните политици и управници…
Престъпни разлики - колкото щеш. Само цените на кюфтетата, супите и сутляша на депутатите не мърдат. Пак са същите. Нищо, че заплатите им скачат космически при всяко повишаване с пет-шест лева на нашите доходи… Престъпни разлики в сравнение с тези на избирателите, с тези на работодателите на слугите на народа…
Работодателите, които продължават да живеят в недоимък с двеста-триста лева месечно. Е, обещаха им преди година и половина минимална пенсия триста лева, та влязоха в парламента и някакви псевдопатриоти и трябва да ги поддържаме поне дотогава, когато пенсиите - минималните ще станат наистина триста лева… Или поне дотогава, когато Валери Симеонов ще чуе гласа на майките и народа, но той нали се бори с шума, не чува…
И други престъпни разлики има, разбира се. Няма достатъчно място да ги изброим всичките. Тогава пожарникарите не правеха партии, не се грижеха предимно за Западните Балкани, знаехме, че има Краля-слънце, но не и Огнебореца-Слънце.
Имаше авторитарна власт и тогава. Времето не беше наше. И сега не е… Имаше Държавен комитет за партиен и държавен контрол, сега имало ДАНС, КОНПИ и какво ли не… И все - в една кратуна!
Имахме една банка ДСК и БНБ… А как да фалира едната банка, като няма други. Сега банки - бол, що пък да не фалира от време на време някоя и да изгорят няколко хиляди с по няколко милиони!?
Сега изтичали мозъци от България… Като е така, защо не изтече и Лъчо Мозъка, а стои с години, с изтекъл срок на годност все в тоя парламент!? И само той да е…
Ако съм ви натъжил, или ви е станало досадно от до болка изстраданите истини и престъпни разлики, извинете ме… Но е така, какво да се прави… Какво да се прави, ще попита пак класикът, ако го имаше и днес…
