Лозан Такев

Другари сме. Приятели до гроба.
Признаваме и вече с малко злоба…
Другари сме, а вече нетърпими
са реплики и думи от години,
защото силно днес се разминават
закони в паралелната държава.
Защото без вина сме все виновни,
а други за властта са все и пак в готовност…
Безвремието някак ни отнесе,
обърка ценности,
обърка леви, десни…
Днес миналото също ни разделя.
Не е еднаква нашата неделя.
И делниците някак са различни,
а споровете - чужди, нетипични…
Вината търсиш все в другар до тебе.
Алибито е вече непотребно.
В душите ни е пусто и призрачно.
Без изход сме и мръква все по-мрачно…
А вече повече от век така живеем
с мечтата - уж Благоева идея…
И ден за ден съдбата ни убива.
Системата е без алтернатива.
Другари сме… Какво другарско има!
С предателя сме явно вече трима.
До вчера бе уж наш. Е, плурализъм!
И взел от нас една от двете ризи,
сега оттатък е, при опонента
и станал нов пореден златен пръст в момента…
И от Събрание той явно още има нужда.
Съединението прави силата. Но чужда.
Другари сме. Другари бяхме вчера.
Другарството ни вече е химера.
Цветът на финикийските ни знаци
обърка ни, а с други думи значи
парите нямат цвят и принадлежност.
Парите са разкош и безнадежност.
Един пере пари в легена златен.
За друг пък днес май няма път обратен…
В една и съща партия се клехме.
И знакът бе един и същи: „Преход!”
Но ти след себе си остави май поминък.
А аз съм тук пак бедният роднина…
Щом Преходът за всичко е виновен,
ще се разминем с тебе по въпрос основен -
за кауза, за визията нова…
Да тръгнем заедно дали ще сме готови!?
Чие е времето - отново ще попитам…
Днес времето остава на парите.
А диктатурата на пролетариата
диктува днес единствено парата…
Паричен,
влизаш в творчески съюзи,
купуваш вот и собствено джакузи,
имоти, медии и самолети,
и индулгенция за бъдещето светло…
И уж слуга си още на народа,
но слугинажът виждаш, че е станал мода.
В безвремие живеем до полуда
и се надяваме да стане явно чудо.
Другари сме, другари сме до гроба,
признаваме през зъби и със злоба,
с изричани сакрални скъпи думи
и недоверие, с ненавист помежду ни.
Ще свърши ли безвремието, хора?
Това не е задача на отбора.
Край нас са само купени играчи.
И купата е всъщност чужда, значи…
И купата е само фикс идея.
Цял преход извървяхме с вас без нея…

2 ноември 2018 г