Лозан Такев

Безспорно е, че България има отдавна необходимост от нова перспектива… И сега инициирана от БСП, в публичното пространство и най-вече около нея се повтарят често две понятия: Визия и Телевизия.

А се налага и трето: Ревизия.

Ревизия на смисъла на понятията Държава, държавност, управление, администрация, икономическо развитие, доходи, регионално развитие, здравеопазване, образование, наука и култура, сигурност и отбрана.

Ще прибавим външна политика, демографска криза…

В много от разделите и дискусиите около тях някои прекалено се вживяха и се опитаха да потърсят и механизми за промяната на визията, без и да подозират, че всичко това може да се случи при положение, че партията е готова да спечели вота на народа и народът й е дал кредит на доверие да го стори отговорно с мнозинство в едно бъдещо Народно събрание…

Само ще спомена, че над тридесет страници трудно ще се вместят в желанието да се осмислят и изпълнят със съдържание инициативи и мечти за подобни промени.

И посланието трябва да се събере в не повече от четири до пет страници, в които конкретно ще се посочи какъв ще е резултатът от новата визия, която се предлага на населението.

Останалото е програма, останалото е платформа за управление.

Останалото са нови закони, поправки в действащите.

Останалото са механизми за изпълнение на подобна Визия…

На всичко отгоре ако оспорим, че културата е представена съвсем свенливо и оскъдно, а спортът просто е случайно забравен, ще стане и по-сложно от към съкращения и превръщането на изреченията в по-кратък и по-смилаем и по-достъпен продукт за обществено признание.

И въпреки това смятам определено, че най-вече в материала липсва темата за възпитанието и националните ценности.

На Визията най-вече не достига родолюбивата инициатива. А още повече отсъства Миналото. Без минало не може и да си помислим, че има бъдеще…

Не става ясно как и дали трябва въобще да се пресече пътя на историческата подмяна в културното и общественото развитие на България.

Вече трето десетилетие у нас се промиват мозъци. Историческите истини са направо подменени. Децата изучават всичко друго, а не и българската родна история. Някои личности се зачеркват, на други се преувеличават и мястото им и значението им…

Подменят се и семейните ценности, заговорихме за джендър идеология, а експериментите за сметка на децата и подрастващото поколение водят в грешна или невярна посока…

Накратко, възпитанието е изпуснато тотално от опита да се предложат текстове за наистина Нова Визия.

Основният недостатък на подобен документ е отсъствието на достойнството към паметта и историческата истина. Защо БСП се страхува да заеме справедлива позиция, стане ли дума за събитие от Миналото?

Защо? Нямам отговор.

Допуснахме стотина души народни представители да се изгаврят в българската съвременна история и да приемат закон, който обяви за престъпен периода между 1944 и 1989 година.

Други дори се опитаха и на първо четене минаха текстове за санкции към онези, които се опитат да си спомнят всеки по свои начини, че времето не е било чак толкова престъпно…

Памет трябва да има, всяка личност трябва да има място в историческата памет, независимо от партийната си принадлежност и партийното си пристрастие.

Плурализъм вече няма. Не виждам смисъл повече да привеждам примери, с които се доказва нуждата от друго възпитание, други мерки за изправяне на историческите истини.

Ние и днес се срамуваме от факта, че се навършиха примерно 90 години от основаването на Съюза на народната младеж и никой и не прави усилия да чества подобно събитие.

Ние и сега ще премълчим, че от преименуването на младежкия съюз в Димитровски комсомол са минали примерно 70 години, а на други подобни патриотични и исторически прояви сме в малцинство или просто протичат нелегално, в необяснимо тайни седянки и като тихи квартални тържества.

Така дори наскоро се отбеляза и стогодишнината на ВЛКСМ в РКИЦ на улица „Шипка”, 34.

Визията няма как да премине тайно и нелегално без открито поведение и открито послание и към миналото на тая страна, към истинската история на отечеството ни.

Няма защо да неглижираме и да се срамуваме от Миналото си.

Защото без Миналото, истинската оценка за Миналото, няма как да има бъдеще и Визията за нова перспектива на държавата България.