НЕАКТУАЛНА ЛОЗАНКА
Разговаряме по творчески въпроси с Митко Щерев. Питам го защо „Диана експрес” не пътува и не прави концерти и срещи с публиката, която носталгично и уважително се отнася към репертоара им.
А той е категоричен:
- Ще ти кажа нещо тъжно… Не сме актуални. На пазара има други. Не казвам , че техните песни са по-добри от нашите, но ние вече не сме актуални…
И изрежда имената на няколко нови поппевци и композитори, групи, състави…
Не се съгласявам с него веднага. Имам други оценки и мнения по актуалността. Но после бързо търся примери в негова подкрепа.
Има нещо гнило в Дания… И у нас. Действително, темата за актуалността е по-сложна…
А примерите - бол…
Пътувам в метрото. В мотрисата е „ученическият” час.
Млади пътници между 10 и 16 годишни са насядали по местата, всеки с айфон, с таблет, не забелязват ни възрастни, ни майки с деца, независимо че има и указателна табела: „Внимание! Бебе на борда!”
Независимо, че има граждани с бастуни и патерици дори… И граждани, видимо имащи нужда от уважение и внимание поне поради среброто в косите им за място в мотрисата.
Явно, не сме актуални с бележките и съветите си.
Някога училището, родителите, Комсомола имаха и тая грижа да подготвят подрастващите във възпитанието им. Днес това е пропуснат и вече забравен урок…
На един младок му подхвърлих как в миналия век лично като юноша съм отстъпвал място на по-възрастния в превозното средство - автобус, тролей, трамвай, метро още нямаше…
А той цинично ми отговаря, че точно затова сега ме болят краката, от съдбата и практиката на правостоящ…
Не сме актуални, явно.
Не сме актуални ние, ветераните в България.
Кога сме посягали на връстниците си, на учителите си, кога сме нанасяли побой на лекари и медицински персонал…
Имаше ли такава пръстъпност тогава?
А ало измамници имаше ли?
Как да сме актуални в днешния бит, в днешното поведение, в днешната социална политика и справедливост! В днешното пазарно здравеопазване и образование…
Тези дни след 74 години взривиха забравена бомба.
Една от онези тридесет хиляди, хвърлени над столицата от днешните ни приятели американци и англичани. Тя е още актуална.
Взривиха я.
Гръмна.
А ако бяхме актуални, можеше да бъде взривена и по-близо до паметника, вдигнат в чест и памет на бомбардировачите - евроатлантици, в памет на загиналите американски и британски летци, опожарили и унищожили хиляди къщи и сгради в София, евакуирали хиляди жители и домове…
Но явно, както ми напомни Митко Щерев, не сме актуални вече.
Не сме актуални и по определяне на ценностите, не сме актуални по исторически въпроси, паметта ни изневерява.
И затова ни призовават управляващите за смирение.
Молят ни да не палим омразата и да не ровим в паметта.
Молят ни да забравим причиненото ни…
Даже да не обръщаме внимание на днешното „стабилно” управление на страната, което както подчертават някои политици, е брутално, цинично и позорно.
Как иначе ще предложат на автора на репликата „уж болни деца”, да поеме интеграцията на хората с увреждания…
Как да сме актуални, когато у нас хора с крайни увреждания ще контролират и направляват интеграцията на хората с трайни увреждания!?
Не сме актуални.
Прав си, Митко!
Макар ти да говориш за музиката, а аз те хвърлих направо в оркестъра… Както преди време ни хвърлиха и нас в бенда с Менда /Стоянова/ като я удостоиха със званието доктор хонорис кауза по музика!
Е, как да сме актуални и ние днес!?
