КОТКАТА
Веднъж купиха на Боян книжка с картинки.
Тя беше много шарена и красива, защото художникът я беше нарисувал с най-различни боички.
В книжката имаше едно магаренце, една котка, един петел, три патенца и едно мишле.
Магаренцето играеше на поляната. Котката спеше на покрива на къщата. Петелът кукуригаше на двора. Патенцата плуваха в локвата, а мишлето се разхождаше на тавана.
Боян разгърна книжката и разгледа всички картинки.
Първо му хареса магаренцето, което играеше на поляната. То беше нарисувано с кафява боичка. Само около очите и устата му беше бяло.
После му хареса котката. Беше нарисувана с три боички - бяла, кафява и черна.
След това погледна петела, който кукуригаше на двора. Беше нарисуван с най-различни боички. Само гребенът му беше целият червен - като слънцето в ранно утро.
На Боян много му харесаха и трите патенца, както плуваха в локвата. Те бяха нарисувани с жълта боичка, а човките и крачетата им - с червена.
На последната картинка мишлето се разхождаше на тавана. Само че то беше съвсем бяло.
- Чудна работа! - каза Боян. - Никога не съм виждал бяло мишле. Сигурно художникът е свършил боичките си.
И Боян взе своите боички. Само че не знаеше с какъв цвят да боядиса мишлето. Затова попита Росето. Росето му каза, че мишлето е сиво.
- Ама аз нямам такава боичка - рече Боян.
- И аз нямам - вдигна рамене Росето.
Тогава Боян сам реши какво да направи.
Най-напред нарисува мишлето с черна боичка, после с кафява, след това със зелена, със синя, с червена, с жълта и накрая - бяла боичка.
- Е, сега мишлето е сиво! - каза Боян.
- Книжката стана още по-шарена - поясни Росето. - Такива книжки са по-хубави…
И Боян, и Росето се засмяха. Двамата бяха много радостни, че помогнаха на художника да довърши рисунките в книжката.
Тогава котката се събуди. Спусна се от покрива в тавана на къщата и подгони мишлето. Боян и Росето обаче не знаеха и не научиха дали котката хвана мишлето.
