Снежана Галчева

ПОВИКАЙ МЕ И АЗ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ

Когато ти стане самотно,
повикай ме на чувството с тъгата
и аз ще дойда като мелодия на песен.
Ще бъда в цветето до теб,
в отронените капчици роса,
като сълзи натежали.
Длани разтвори да ги сбереш
и пий, когато ожаднееш.

Когато грубостта те нарани,
с нараненото чувство ме повикай
и аз със вятъра ще дойда като повей.
Ще те погаля по косите,
устните ти ще докосна
и на нежността следите
ще оставя върху тях…
Повикай ме и аз ще те намеря!

ПОРТРЕТ

Загърнах те в слънчева дреха
и следите ти останаха там!
С нея всеки обличам,
който с нещо малко на тебе прилича!
Но тя смешно увисва,
като риза, не по мярка скроена.
Като бойна ризница за някои тежи,
други като жарава от огън изгаря!

ЗНАМ

Знам, че сме си обещали
с теб да се открием, някъде
в пространството и времето
на този свят, още преди да се родим!
В сърцето си аз нося моето усещане за теб.
Откривам го в големите стихии,
в слънцето и всичките сезони.
Знам, че и ти ме търсиш
във всеки жест и поглед познат,
че усещаш дъха ми как се слива с твоя
и с него дишаш, сякаш е в твоето тяло!
Че чуваш как сърцето ми с твойто тупти
и ехото им заглъхва като цяло!
Знам, че си реален, плътен и жив.
Не може да те няма в този свят,
след като в него съществувам аз!
Не те чакам и не искам като принц
да слезеш от белия кон,
а да дойдеш с лудия устрем на дивите коне.
Знам, че ще дойдеш.
Но ти не бързай, добре помисли!
И ако за мен готов си Вселена да преминеш -
тогава пространството и времето разбий
и тръгни към мен,
за да се срещнем някъде в средата,
защото и аз към теб цял живот вървя!

ЧАСТИЦА ОТ ЦЯЛОТО

Знам, че принадлежа на свят,
който самата сътворявам,
че мойта кръв пулсира
на вселената във всяка клетка
и ехото на всеки удар
в пространството на Космоса отеква!
И щом частица съм
от великото всемирно цяло,
тогава и то е част от мен!