ОТНОВО ЗА ДВЕТЕ ВИТРИНИ НА БУЛЕВАРД „РУСКИ”

Лозан Такев

На Матей Шопкин

Имахме революционен музей.
Вече го няма.
Предишна история.
Рухнаха двете витрини, Матей.
Няма го там даже бара - „Астория”!

Голата истина в свой рецитал
ти бе извикал, поете, тогава.
И въху белия лист бе събрал
своята българска бяла държава…

Колко е кратък животът, Матей!
Минало свършено време. И толкова.
Няма ли спомен за оня музей ,
няма и стихове вече за болката.

„Двете витрини” как ще съберат
спомени стари на верни приятели?
Двете витрини къде ли стоят,
за да бунтуват отново сърцата ни!

Имахме вяра,
идеи,
мечти…
Всичко това е непоправимо.
Двете витрини - два свята.
И стих.
Няма излишни въпроси днес в рими…

По булеварда -
и лъскав, и нов -
хукнал е бизнес
без свян
и пощада….
А в двете витрини
предишна любов
днес се спотайва встрани от площада.

Двете витрини
на бар и музей
в стиховорение гледат ме само.
Чувам стиха в оня вик на Матей…
Няма ли памет,
и бъдеще няма…