ВСИЧКО Е ОТ ЗИМАТА…
ВСИЧКО Е ОТ ЗИМАТА…
Всичко е от зимата, повярвай, всичко е от зимата,
сам си, тъжен си - това се дължи на нея.
И потоците в Рила сега са замръзнали рими,
но скоро като бели мечове сред скалите ще изгреят.
За четиридесет дни прекара на крак болестта „любов” -
време, колкото за една Задушница!
Останаха приятелите: хора и стихове… А ти си отново готов
да бъдеш същото момче - добро и непослушно.
Останаха твоите верни планини
с верни камъни, верен въздух, вярна трева.
Пролетта като златна мълния сред тях ще прозвъни
и ти първи ще усетиш това!
Само изтръгвай спомените от сърцето… Късай!
Помоли Оная да не бъде нахална,
да не идва в твоите сънища.
Пък… щом толкова иска, нека си идва… Знаеш, че
вече е късно -
посадихме рози, но поникнаха само тръните.
СЪВЕТ КЪМ ЛИТЕРАТУРНИЯ КРИТИК
Не търси в мен онова, което дириш у другите,
не търси онова, на което си свикнал.
Аз нямам рангове,
нямам непоетични заслуги
и винаги мога да викна.
Мога да викна от сърце -
ти ще се уплашиш от думите,
от красивите метафори, от страшното мастило…
А мъртвите още носят в кръвта си куршумите
и смъртта им даде право на всички стилове.
В поезията ми няма център - и в живота ми няма:
всичко в моя живот е централно,
но не е разцентровано - човешката ми драма
си играе просто и оригинално.
Аз съм едно кипнало, едно дяволско тесто,
което, уверявам те! - ще стане хляб
и на всичко ще изтрае.
Защо пиша ли? Сам не зная защо,
а ти … искаш да знаеш!
Как пиша ли? Не употребявам гума:
вече не греша в поезията,
без да съм съвършен;
затова греша в живота си, но моите думи -
неточни и буйни, са безгрешни,
за разлика от мен.
Поезията ми е построена върху алогизми.
Дали е така?
Всъщност какво значение има това?…
Тревата над моя гроб няма да стъпчат
никакви брутални чизми -
благословената,
жестока,
логична трева!
ЖЕЛАНИЕ
Когато умра, не искам паметник…
Но ако все пак решите да ми направите,
сложете на неговия връх
една силна и нежна птица.
Отдолу напишете името ми.
Нищо повече.
Когато умра, не искам паметник.
Но ако все пак решите да ми направите -
издълбайте върху него един еделвайс -
най-светлото и най-сурово цвете,
което се постига с върховни усилия,
защото расте по върховете;
което осветява с белия си пламък
черния глад на пропастите.
Отдолу сложете името ми.
И нищо повече.
