Атанас Капралов

Да ме влудиш те програмира
коварният космичен учен:
блокираш мигом като вирус
компютъра ми,
щом го включа;

уж sms на друг да пратя,
пак теб набирам с нервни пръсти;
натисна ли газта,
колата
с ряз в твоя силует се блъсва…

Наглед и крехка,
и безсилна,
но образите ми разстрои.
Дори убийцата от филма
се цели в мен
с очите твои.

Защо се бави там?
Да стреля!
От моя дух да те изтръгне,
любов,
и в друг да те пресели…
А аз ще спра
зад някой ъгъл -

да си отдъхна,
че те няма,
че този хаос бе до тука!
И по космическа програма
без теб
да си умра
от скука.