Тодор Бакърджиев

Бездарните хора са дарение на нищото.

Възкресението доказва, че смъртта е безпочвена.

Истинският скептик превръща живота си в безкраен празник на отчаянието.

Човек държи и на изпуснатото.

На повечето олигарси е дадено едно рамо с таен пагон.

Колкото ти е по-скъп животът, толкова по-малко знаеш колко струва.

Всички са били млади, но глупостта на мнозина не се състарява.

Оставаме да живеем, за да видим колко ни остава.

Безграничната любов преминава и границите на приличието.

Когато спиш на лаврите си, ще дойде време и да ги сънуваш.

Човекът е обществено животно, което не се поучава от басните.

Графоманите нямат какво да кажат - те пишат.

От незапомнени времена времето е едно и също.

Насилието върху себе си е в основата на морала.

В реда на нещата няма номерация.

Старостта не е шега на природата, тя е присмех.

Всяко дълголетие преминава в дългозимие.

С пълни шепи се гребе и от опита на крадците.

Белите мисли са по-невзрачни от черните.

“Времето е пари” - често дребни.

Самоубийствено е да си представяш как ще умреш.

Понякога на човек не му достига здраве, за да отиде да се лекува.

Повечето герои на популярността умират от страх да не я загубат.

Някои се саморазпитват, за да си признаят, че са гении.

Оплитат конците, за да ги дърпат.

Много развръзки се крият в санитарния възел на човека.

Не може да оправдаваш пълната си безотговорност с липсата на абсолютна истина.

Думите не стигат да се изрази досадата от тях.

Само на времето непрекъснато му върви.

Всяко поле за изява има своите арендатори.

“Неволята учи”, волята изпитва.

Задължението да умреш е по-гарантирано от правото на живот.

Повечето от действащите политици работят за себе си.

“Царят е гол”, затова мисли за имотите си.

Борбата за безсмъртие е причина за много смъртоносни действия.

И ходът на историята има отходни места.

Пред прожекторите на славата за предпочитане е сянката на съмнението.

Едни пишат в мерена реч, други - в ненамерена.

Дори изпразнен от съдържание, животът е пълен с изненади.

След свършения факт се появява най-много несвършена работа.

Дефицитът на самочувствие е по-вреден от недостига на любов.

Сърцето прескача и когато не иска да заобиколи проблемите.

Трудно е да пробиеш в живота, без да нараниш.

Безобразието предпочита да се показва в профил.

В играта на разнообразие побеждава календарът.

Някои са човеци от хорски срам.

За философията лекият живот е без тежест.

И природните закони имат своите нарушители.

Да спориш с тъпак е все едно да затапваш празна бутилка.

Някои поети са тъжни, други са с печални възможности.

При много хора свободната воля е в нейната липса.

Взаимните комплименти са утвърдили много бездарници.

Дори ковчезите на големите престъпници не се правят с чувство за мярка.

Може да страдаш от безсъние и пак да проспиш живота си.

Никой не съдържа толкова много, че да е зает непрекъснато със себе си.

Всяка секретна служба има секреции за изчистване.

Не пред прага на смъртта, а върху него ставаме малко по-извисени.

Страховете са еволюция на първобитния страх.

Без имунизацията на глупостта човечеството би било още по-болно.

Кръглите идиоти са майстори на плоската мисъл.

Кухите хора лесно се задръстват.

Към неизменните неща спада и измяната.

Смъртта е пълзящата лавина на битието.

Дори да е без аварии, всеки човешки живот стига до катастрофа.

И да минеш през всичко, няма да узнаеш всичкото.

От смъртта се страхуваме прибързано, а от живота със закъснение.

Всяко грехопадение има своето ускорение.

Не бъди в крак със спънките.

И да обърнеш пясъчния часовник, всичко ще е пак същото.

Целунатите от мафията най-често са помилвани и в съда.

Най-трудно се надгражда националното подсъзнание.

Ненадейното е много дейно.