Павлина Павлова

НАРОДНИ БУДИТЕЛИ

По тази древна българска земя
днес още бродят духове хайдушки.
И както някога с бунтовен плам
се борят, ала с думи, вместо с пушки.

Душите палят с огнени слова,
с надеждата за бъдеще, в което
животът ще е с нови правила
и мир ще има вредом под небето.

Те пазят спомени за славен път,
вървян по стълба хиляди години.
Победни битки в сънища ехтят,
а изгревът се ражда с цвят рубинен.

Пазители на българския дух,
за вас наградата е обич свята.
Навред ви следва неумиращ слух,
че сте потомци горди на земята.

Будители с незнайни имена,
днес мисията ви е съдбоносна.
Като криле на птици, знамена
трептят и светлите ви думи носят.

РАЗГОВОР С БЪЛГАРИЯ

Ти, Българийо моя, ти, майчице кротка,
преживяла и робства,
и огън,
и смърт…
На дедите кръвта е попила дълбоко,
но възкръсва напролет и тръгва на път.

Тя в тревата безсмъртна е пулсът ни древен,
дава сила на житния клас и на нас;
тя е в облака тъмен, във вятъра гневен,
тя е ромон на ручей и песенен глас…

И когато е труден животът, тогава
като пламъче светла надежда трепти.
На дедите си пазим вековната слава,
но преследваме своите звездни мечти.

Ех, Българийо, скътала мъдра поука,
преживяла и лоши, и хубави дни.
Знам, че Раят не е на небето, а тука -
в твойте златни поля, долини, планини.

БЪЛГАРСКИТЕ ПЛАНИНИ

Поискаш ли да нарисуваш планина,
рисувай я през есента, когато
е озарена с носталгична светлина,
а цветовете нейно са богатство.

Ще ти позира с радост не едно дърво,
а светлосенки ще разкриват урви…
Ех, как ще се вълнува всяко сетиво,
макар в спокоен ден, а не сред буря.

Красиви български прастари планини,
в които самодиви и легенди
те срещат,
щом пристъпиш плахо по-встрани
от пътя,
щом под сенките приседнеш.

И затова са дар за всекиго от нас,
любов и памет, мъдрост и надежда…
Където и да бъдеш, те като компас
в родината вековна те отвеждат…

КЛЕТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Земята ни е част от Райската градина -
природата е благодатно несравнима.

По изгрев лете слънце бисери събира,
а песните на птиците отвред извират.

От изток Черното море брега й мие
и мами ни друг свят магиен да открием.

От север Дунава прегръща я безмълвен,
преди водите му морето да погълне.

Балканът е гръбнакът, патил и препатил -
убежище е бил като добър приятел.

Родопа, Рила, Пирин - планини омайни -
история вековна с кръв, с победи, с тайни.

Надлъж и шир полята плодородни в нея
я позлатяват с жито… Искам да запея

за племето ни с минало хилядолетно,
което чезне по далечните гурбети;

за майки и бащи, които тихо гаснат,
а после къщите им със гора обрастват;

за мъртвите села от картите предишни;
за хората на възраст, станали излишни…

Ала сърцето плаче и сълзи горещи
потичат за живота, не за разни вещи.

А в празничния ден изричам клетва важна:
ВИНОВНИТЕ ЗА ВСИЧКО БОГ ДА ГИ НАКАЖЕ!