Иван Енчев

Отзив за стихосбирката „Кръг на самотата” от Ботьо Буков

В лирическия сборник „Кръг на самотата”, стихове за любовта /ИК „Кота”, 2016/, всяка дума може да се оприличи на пчела от един трудолюбив пчелен рояк, който ни е предложил хубава есенна пита, в която всяка килийка е пълна с мед.

Авторът Ботьо Буков разчита не толкова на отделната дума, отколкото на смисъла и чувствата, които ни внушава тя в общата конструкция на текста.

Той не прави словесни еквилибристики, за да изуми читателя с някое свое фриволно остроумие. Фразата на изказа му е опростена, ясна и логична.

Личи си, че се е учил на стихотворно умение не само от някои испански класици, а и от неподражаемия български поет Валери Петров, когото е превеждал на испански език.

Стихотворенията му наподобяват откровени разговори и писма до сродни души - жени или мъже, които ще съпреживеят чувствата на лирическия герой.

Всички творби са изградени с гледна точка от подчертано мъжка позиция. Особено в първата част на сборника текстовете внушават ефирност като мисловни кристали, които не смееш да докоснеш с две ръце или да ги погалиш като криле на пъстра пеперуда, а само да ги съзерцаваш.

Всяко стихотворение е едно от многото лица на любовното чувство. Поетът пише за любовта като за жива любов, а не като за мъглявина от някое среднощно съновидение.

Ботьо Буков използва възможностите на традиционното силабо-тоническо стихосложение. Технически всеки текст е организиран в две строфи.

В първата се поставя тезата на лирическия герой, а във втората следва неговата антитеза, която се изтъква с оригинална поанта. Тя не винаги звучи като апотеоз на любовните чувства.

Тук авторът си позволява твърде широко разнообразие. То се изразява в цяла палитра от нюанси като радост, възхищение, тъга, мъка, болка, отчаяние, надежда, иронично самосъжаление и др. Все човешки чувства, които са присъщи на всеки нормален индивид.

Тези стихове внушават на читателя доверие и искрено съпричастие с психологията и житейската философия на влюбените. Това е така, защото те са чувства и обобщения за любовта между мъжа и жената, изразени от един мъж на зряла възраст.

Авторът обикновено употребява двусрични стихотворни стъпки. Римуването също е традиционно: най-често кръстосано, а понякога съседно или обхватно. То се разнообразява и с някои дактилни рими, които го доближават още повече до всекидневната реч.

Той държи на пълнозвучните рими, но в по-редки случаи използва и асонанс. Пейзажните детайли са твърде малко. Не се използват сложни словесни конструкции с внезапни инверсии на словореда.

Епитетите, сравненията и метафорите не се натрапват демонстративно, те прилягат по точна мярка към словесното облекло на лирическото чувство. Не стърчат като пищни пискюли на челото на някоя циганска кобилка, препускаща по градския паваж.

Накратко обобщено: той е поет от традиционен тип.

Това не значи, че е старомоден. Ако един автор се придържа към истинската класика в изкуството, неговите внушения винаги звучат съвременно, щом изповядва общочовешки чувства. Особено, когато творбите са посветени на царицата на човешките емоции - любовта между мъжа и жената.

Характерна отлика на целия сборник е, че само с няколко изключения се използват заглавия от една дума. Дори нещо повече. Ако се подредят едно след друго по смисъл те могат да се възприемат като лирическа поема за любовта. Интимните чувства са представени в градация.

Началните стихотворения показват юношеската влюбеност на лирическия герой в избраницата на своите мечти. По-късно се подреждат немалко текстове, изразяващи уталожването на първоначалното въодушевление от споделените интимности.

Във втората половина на сборника започват да се появяват разочарования от изхабяване на чувствата между субектите на изложението, което подсказва, че те не са били съвсем искрени и трайни.

Първоначалният пламък е затихнал, любовната жарава на себеотдаването се е превърнала в загасващи въглища и пепел. Идва ред на отрезвяването след първоначалното опиянение.

Следва тъгата, мъката, болката, разочарованието и носталгията за доброто старо време. За разнообразяване на лирическата тоналност авторът прибягва до иронията.

Въпреки това, тя не прераства в сарказъм. Все пак от любовното чувство в душата на лирическия субект са останали следи, които все още не могат да се заличат от бурите и изпитанията на времето.

Макар че сборникът не е разделен на цикли, често пъти стихотворенията са групирани по логическата си последователност на чувствата и внушенията, изразени в тях.

Ето само един пример: след „Брънка” идва „Тъжно”, а зад него „Попътно”. „Адажио” и „Мокро” се допълват взаимно по звучене, както „Интервю” и „Послепис”.

Дори само заглавията им свидетелстват за последователността, с която е изграден сборникът като единна цялост от много подразделения. Отново ще ги оприлича на килийките на медоносна пчелна пита.

В текстовете твърде често се използват думите: светлина, душа, прегръдка, нежност, целувка. Все понятия, които са олицетворения на характерното любовно чувство.

В целия сборник звучи все този изстрадан лайтмотив: „когато се обичахме”. Ето откъде съм заимствал заглавието на моето изложение:

БРЪНКА

Когато те въздигах до небето
и ангелът с крилете зазвъни,
ти ми поиска онова, което
го имат всички делнични жени:

една халка от лицемерно злато -
измамна брънка в мъжките юзди.
…А аз бях турил в скута ти луната
и шепите напълнил със звезди.

Какво разочарование! Каква тъга за неосъществения блян! В замяна на своята себеотдайност и искреност лирическият субект получава делничната практичност на една пресметлива и лицемерна жена.

Брачната халка се е превърнала в „измамна брънка” от груба семейна верига. А колко по-красиво щеше да е изживяването, ако тя се беше превъплътила на бримка в най-красива дантела от щастливи дни и нощи със семейно разбирателство.

Плод на твърде голямата мъка на лирическия субект е стихотворението „Кръг”, от където е изведено заглавието на настоящия сборник. То започва с тъжния извод: „Целувката е кръг на самотата” и завършва категорично:

Постелята за двама ни е тясна
и много е широка за един.

Всички стихотворения са изградени по тази конструкция. Тя дава възможност на автора само с две строфи да внуши желания ефект от изложението на твърде краткия текст.

Ще си позволя да разнообразя моя скромен отзив с леко ироничен тон, за да бъда в унисон с част от творбите в този сборник. Ще направя колегиален каламбур на първия куплет от стихотворението „Интервю”:

За любовта ли? - Имам белег. Помня я.
Нападна ме тогава подло тя.
Покръсти ме в целувката на огъня,
а после като болка овехтя.

Ето моята лирическа закачка, след като съм прочел не само думите в стиховете, а и онова, което е съзнателно премълчано:

За любовта ли? - Помня я жаравата!
Отдавна ми остави рана тя -
която още пази Нея от забравата.
А после като пепел овехтя.

Най-дълбоките рани от любовната жарава никога не се забравят. Точно такова е ехото от моите трайни впечатления, когато чета сборника „Кръг на самотата”.

Тук текстовете са съвсем непретенциозни. Без мажорни славославия на любимата. Без фойерверки от любовни обяснения към любимата жена. Без патетизъм от възторг и без сълзи от сантиментални изблици на тъга и разочарование на лирическия субект. Без мелодрама.

Думите са използвани според тяхната изначална семантика, но са обединени в словесни комбинации, които внушават съпреживяване на читателя с написаното от поета.

Лирическият герой понася по мъжки болката от раздялата с любимата жена. Неговата мъка е лакмус за истинската химия на любовните чувства.

Общата тоналност на сборника, особено неговата втора част звучи минорно, но не и сълзливо и песимистично, нито пък с изпепеляващ драматизъм.

В тези стихове чувството се движи като подводно течение в дълбокото море на човешките интимни преживявания.

В края на краищата читателят си припомня, че и най-киселият лимон си има сладка жилка. Ето такова е обобщеното внушение на текстовете в този сборник.

Раздялата между влюбените е осъзната не като катастрофа, а като необратимост към онова време на искрено опиянение и всеотдайна обич.

Нека споменем и част от сродното на целия сборник стихотворение „Алея”, което не е включено в него. Може би, защото то звучи като едно скрито удовлетворение на лирическия герой, за да остане все пак последен победител в тази необявена, но осъществена война на любов и разочарование между един жив, а не измислен мъж, и живи, а не само мечтани жени:

Добър ден, остарели момичета -
тъжни китки из градския парк!
…
там, където от мен сте погалени,
няма бръчки по вашата плът.

Сборникът „Кръг на самотата” от Ботьо Буков не бива да се възприема като хербарий от изсушени чувства и спомени, дори не и като личен дневник, а като разнообразен албум с картини и снимки от мъжките преживявания на един зрял мъж.

Текстовете в тази книга са поднесени с умерено самочувствие. Авторът много добре съзнава, че по темата за любовта се пише най-трудно, защото тя е интерпретирана твърде много в световната поетична класика.

Но той, без да се натрапва, ни поднася своите кратки изповеди, откровения и послания съвсем непринудено.

Все едно казва на читателя: „Ето това съм аз. Ако ти харесвам, добре дошъл! Ако не, довиждане, приятелю! До нови по-приятни срещи!” Не се напъва да го задържи към текстовете си с някои лъскави примамки от версификации, използвани от доста литературни въдичари.

Великолепното полиграфическо оформление на книгата, която е издадена от Издателски консорциум „Кота” в Стара Загора, допринася за графическото обогатяване на лирическите текстове.

За да е оптимистичен завършекът на моите размисли за сборника, ще цитирам втората строфа на едно от началните откровения със заглавие „Пътуване”:

Повикан от очите ти, обсебен
от лед и огън, вплетени в едно,
аз тръгвам днес на дълъг път към тебе.
Дано пристигна някога… Дано!

Ще пристигнеш, поете. Щом си се засилил по нагорнището на искрените чувства, сигурно ще стигнеш там, накъдето си се запътил. Когато човек знае точно какво иска от себе си, непременно го постига.

Истинската любов го очаква на някой кръстопът. - Такива оптимистични чувства остават в съзнанието на добронамерения читател след прочитане на последната страница от книгата „Кръг на самотата”.