Антон Берсенев

(Роден в 1851 г. - починал 13 юни 1914 г.)

На 13 юни т. г. изтекоха точно десет години от смъртта на основателя на българската опера. Малцина си спомниха, че тоя ден, в скромната си квартира на ул. „Стефан Караджа”, заобиколен от жена си и неколцина близки приятели, издъхна оня, който цял живот имаше бодър, несъкрушим дух и неизчерпаема енергия, - оня, на когото дори към края на живота му не липсваха сили и стремеж да създаде опера и в земята, от която произхождаха неговите родители, след като бе преминал цели тридесет години в служба на изкуството в Русия.

У нас великите покойници се забравят бързо. Традиция още липсва; ние едва излязохме от варварщината и тепърва ще крачим по пътя на цивилизованите народи. Паметта на нашите велики хора ще бъде оценена едва в бъдещето. До тогава те могат да почакат в тишината на своето вечно жилище.

За незабравимия нам Михайлов-Стоян заслужава да се припомни, още повече, че малцина са ония, които го познават отблизо и знаят за интересните перипетии на неговото епохално дело.

Той беше светилникът на нашето оперно изкуство, ръководителят му из стръмния и каменист път на неговото мъчно начало и радетелят за създаване храм на нашата национална опера.

Но смъртта го грабна тъкмо в момента, когато неговата рожба, направила първите успешни крачки по трудния път, най-много се нуждаеше от неговата подкрепа за преодоляване безбройните препятствия и мъчнотии, що се изпречваха на пътя й.

Скъпият покойник бе човек, много пъти минавал по такива трудни пътища и закален в преодоляване препятствията: в него по един странен начин се съединяваха способностите на отличен артист и вещ ръководител на оперни организации.

Мигновено, когато никой и не подозираше, светилникът изгасна… и нашата млада опера остана сама всред пътя.

Оттогава до днес тя прекара и още прекарва често непреодолими мъчнотии, които понякога заплашват дори живота й. Това се дължи главно на загубата на Михайлов-Стоян, който бе не само първия артист на нашата опера, но и учителя на артисти и диригенти, режисьор с недостижима вещина и ерудиция.

За да се види, как постави той основите на българската „оперна дружба”, в идния брой ща дадем една негова статия, печатана в руското списание „Музыка и Жизнь”, кн. 10, 1911 год.

А тук ще приведем сведенията за неговия живот и артистична дейност, които се намират в същата книжка на цитираното списание, дадени от известния руски музикален критик А. Маслов.

*

„Тая година се изпълнят тридесет години от артистичната и въобще музикална дейност на певеца-тенор К. И. Михайлов-Стоян, който на времето си е имал в Русия грамаден кръг поклонници и ценители.

К. И. Михайлов-Стоян, който наскоро ще навърши 60 години, представя от себе си рядко явление за музикалния свят. Цялата негова артистична дейност е преминала в постоянни стремежи да организира това или онова музикално предприятие, имаше за цел популяризиране изкуството.

Когато Михайлов-Стоян попадна в Императорския „Большой театр”, не се задоволи с лаврите, с личния си успех, както става с другите артисти. Неговият взор се устремява към провинцията, дето почти нямаше оперни трупи. И ето, продължавайки да бъде на служба в „Большой театр”, той организира другарско предприятие в Витебск, дето често отива, за да подигне приходите на другарите си.

Другите оперни предприятия, които е ръководил, са били наистина другарски, а не фиктивни. С тях той посетил Смоленск, Двинск, Вилна, Белосток, Гродно, Брест-Литовск, Люблин и много други градчета от югозападния край.

Такава дружба е била организирана неотдавна от Михайлов-Стоян и в България, дето той е направил твърде много за музикалната култура на своята родина.

По произход той е българин, макар да се е родил в Одеска околия, в с. Голям Буялък, дето и получил первоначалното си образование, което след това продължил в Одеското околийско училище и гимназия.

Преди да се посвети на артистична кариера, той служил като учител по аритметика и геометрия в Елисаветград и Евпатория.

В 1881 год. Михайлов-Стоян напуснал учителството и постъпил в оперетната трупа в гр. Симферопол като хорист и само след 1-2 месеца вече заел там мястото на първия оперетен тенор.

Музикалното си образование - солидно и всестранно - Михайлов-Стоян дължи главно на себе си; впрочем твърде кратко време се учил в Петербургската консерватория.

До 1888 год. Михайлов-Стоян пял из провинцията и нейните по-видни градоие, а после постъпил в Московския „Большой Театр” и оттогава наченал да се ползва с неизменен успeх всред публиката.

Следе две години преминал на частна сцена, а по-после - в 1893 год. бил поканен за солист в императорската опера в Петербург, но и тая длъжност скоро заменил с частна служба в Одеса.

След това той трябвало да прекара две години зад граница за поправка на здравето си.

След завръщането си от чужбина, Михайлов-Стоян отново постъпил в трупата на „Большой театр”, но като я напуснал, дълго не се явявал в Москва, работейки повечето в Южна Русия с оперни предприятия и дружби.

Последните години прекара в България, дето основа първата национална опера, като подготви за нея и част от артистите.

Впрочем, на педагогична дейност той се е отдавал и в Русия - бил е преподавател по пение във Вилна и Ростов на Дон (там е бил и директор на музикалното училище).

Трябва да забележим, че Михайлов-Стоян се явява тънък музикант не само в общата музика, но и в областта на народната. Струва ми се, че няма нито един певец у нас, който би могъл да предава народните песни тъй майсторски, като него.

Когато беше в Москва, неведнъж се е случвало да го слушаме на благотворителни концерти като забележителен изпълнител на руски песни.

През последните години той е изпълнявал руски, а също и български и други славянски песни по градовете из България, дето лично е записал цяла редица по-интересни песни.

Обладавайки литературни способности, Михайлов-Стоян е написал редица интересни книги, като напр. „Изповедта на тенора”, „Генезис, анализ и метод на естественото пение”, „По оперния въпрос в България”, „Съдбата на Русия в „Руслан и Людмила” и др.

Накрая трябва да отбележим и поетическия дар на нашия артист. Аз бих нарекъл наистина отлични неговите искрени стихове в памет на Л. Н. Толстой, напечатани неотдавна от него в София.

Всестранен музикален деятел - певец, администратор, режисьор, събирач на народни песни, поет и литератор, всичко това е рядко съчетание в артиста-певец, което именно и отбелязваме с искрено удоволствие в страниците на нашето списание.

Почтеният артист се е завърнал сега за известно време в Москва. Много желателно би било, макар и в публична беседа, той да изложи за широките кръгове своите възгледи за генезиса, анализа и метода на естественото пение и изобщо да излезе публично с лекции по оперното дело и пение.”

*

Временното пребивание на Михайлов-Стоян в Русия, за което е реч по-горе, се дължеше на една внезапна болест, която той бе отишъл да лекува в Москва.

Като се завърна оттам почти напълно оздравял, с нови импулси и нови идеи, той продължи да ръководи „оперната дружба” и постигна в тая посока такива художествени резултати, се каквито операта и днес не може да се похвали.

Особено незаменим бе той в ролята на Д-р Фауст, която изпълняваше с младенчески жар и увлечение, така щото никой не можеше да допусне, че под костюма на славния любовен герой се крие 60-годишен старик.

А неговият глас обладаваше такава очароваща красота и такова музикално чувство, каквито може би за дълго още не ще ни даде никой наш певец.

Смъртта на Михайлов-Стоян дойде така неочаквано, че всички останаха поразени като от гръм, като узнаха за нея.

Само два-три дена по-рано той беше на репетиция в училището на Мусевич-Бориков (дето по онуй време ставаха репетициите на оперната дружба) и със свойствения си вечен ентусиазъм ръководеше солистите, хора и оркестъра.

Един внезапен зъбобол инфектира кръвта му и след страшни мъки той почина на 13 юни 1914 год.

Неговото погребение ще се помни до гроб от ония, що са присъствали там:

защото то не беше обикновено официално отдаване почит на знатен покойник, а едно истинско траурно шествие, участващите в което не можеха да си сдържат сълзите, защото всички дълбоко обичаха милия, вечно любезен и неуморим наш артист и учител Константин Иванович Михайлов-Стоян.

В бъдещата история на нашата Народна Опера неговото име ще бъде записано със златни букви и завинаги ще показва на поколенията какво може да направи един артист, който се вдъхновява само от желанието да служи искрено и беззаветно на изкуството, на което се е посветил.

А неговият величав бюст ще краси входа на бъдещата грандиозна сграда на Българската Народна Опера.

——————————

сп. „Музикален преглед”, г. 1., бр. 15, септември, 1924 г.