Антон Берсенев

(По случай 50 годишния му юбилей)

Sursum corda!

Той дойде в България като младеж, а днес е побелял старец. Тридесет години приблизително ни делят от онова светло време - времето на съзиждане основите на нашата държава и поставяне начало на нашата култура.

Страшен по сила, неописуем по възторг беше ентусиазмът на нейните създатели - ония самоотвержени, идеални дейци, които единствени са достойни да красят страниците на нашата политическа и духовна история от освобождението насам.

Нека тexните чисти духове възпламенят сърцата на младите българи, от които идеалът за въздигане на България сякаш все повече се отдалечава.

Един от тия възторжени дейци е и нашият скъп музикант Н. Ив. Николаев. Никой не би могъл да си представи какъв колосален труд е положил тоя човек за насаждане музикална култура всред нашето инертно, закоравяло в робството племе, което особено към музиката бе доскоро най-неподатливо.

Дошъл у нас в едно време, когато музикантите се таксуваха от народа като „чалгaджии” и свиреха само по сватбите и панаирите, Николаев се зае да основе църковен и граждански хор в столицата.

Откъде щеше да вземе той хористи и особено хористки? Кое почтено семейство би се съгласило, при тогавашните понятия за музика и пеене, да позволи на своя син или дъщеря да пее на публични места за наслада на другите?

Наистина, трябва да притежаваш никаква необикновена природа, за да се заловиш за такова дело в една среда, която тепърва ще изваждаш из мрака. Такава натура обладаваше, очевидно, Николаев, защото ycпя да реализира своята странна идея.

С цената на какъв труд - всеки може да предположи, ако не да си въобрази.

Той среща пречки от разни страни - ту неволни, дължащи се на невежество, ту умишлено създавани от „интелигентни”, които бяxa твърде далеч от това прозвище (не бива да се забравя при туй и вродената черта у нашия народ да пречи на всяка новост и да иска да провали оня, който ycпя да създаде нещо повече от другите - черта, наследена от нашите диви праотци).

Ако се процитират сега някои случаи из тая парадоксална история, ще трябва много да се смеем и много да се срамуваме сами от себе си. Вмеcто това, всеки трябва да въздъхне и каже: Слава Богу, че всичко туй е отдавна минало. Тая въздишка именно показва колко голямо е делото на юбиляра Н. Ив. Николаев.

След един ужасен труд, след безбройни терзания от различно естество, той създаде в София първия църковен хор, а след него и първия смесен граждански хор.

Когато последният, вербуван из най-интелигентните столични младежи и госпожици, се яви за първи път да пее на концертната естрада, народът отвори широко очи и уши и, като чу изпълнените руски и наши песни, каза: „А… това било хубаво… я гледай ти каква работа!….”

И възторжени одобрения изпратиха младия хоров диригент и неговите питомци, които също добиха кураж и вяpa в своята художествена мисия.

Оттогава Николаев върви от успех към успех. Той работи еднакво в църковната и светската хорова музика. Но работата му в областта на нашето църковно пение особено изпъква, защото до преди него никой у нас не бе запознат с това дело и не можеше да борави с него.

Добил добра подготовка в Русия, запознат основно и с въпроса за старобългарското църковно пение, тъй грижливо изучаван там от бележити компонисти, като Касталски, Смоленски, Компанейски, Архангелски и др., Николаев е първият пионер в тая област у нас и плодовете на неговия труд са очебийни днес за всеки запознат с въпроса.

Короната на тоя труд е издадената неотдавна от него „Литургия” - едно съчинение, което ще бъде отбелязано като епоха въ нашата църковна музика.

Когато се вече създадоха условия за по-интензивна музикална работа у нас, Николаев, заедно с млади музиканти от онова време, каквито се бяxa върнали от странство основа Първото Българско Народно Музикално училище, което с течение на времето закрепна и се разрасна до днешната Държавна Музикална Академия.

По-късно, през 1907 година, той беше пък лицето, което даде първа подкрепа на покойния Михайлов - Стоян за основаването на Българска Оперна Дружба, днес Народна Опера, която той до неотдавна управляваше като председател на комитета.

Заслугите на Н. Ив. Николаев, като музикален педагог, като хоров диригент и изобщо като музикален деец, са неизброими. Няма по-крупна музикална проява у нас, която да не е свързана с неговото име.

Hямa днес музиканкт или любител на музиката, комуто да не е известна огромната му петдесетгодишна дейност.

Неговото име е добило такава популярност и такъв респект всред целия народ, с какъвто малцина наши културни деятели са се ползували.

То стана синоним на едно необикновено трудолюбие, на една ревност и един идеализъм, с каквито твърде малцина могат да се похвалят.

И в очите на всекиго, който познава Николаева, той се представлява като гранитна скала, издържала цели петдесет години под напора на българските музикални бури и все още здрава, силна, готова за нови изпитания.

Sursum corda! - Нека всички издигнем сърцата си, за да достигнем висотата, на която стои днес маститият старец Н. Ив Николаев.

——————————

сп. „Музикален преглед”, г. 2, Стара Загора, Брой 19, 20 декември 1925 г.

Николай Иванов Николаев (08.10.1852, Болград - 19.08.1938, София), голям музикален деец, педагог, диригент и общественик, бесарабски българин. бел. ред.