Лозан Такев

ОСТАВКА ИЛИ ИСКРЕНО И ЛИЧНО

Неравно крачим в тоя дълъг преход.
Неравно, нервно с вас поглеждаме встрани…
И още носим старите си -
вече много стари дрехи.
И се надяваме на утрешните нови дни.

Животът в разни скорости минава.
Животът слага белези и в нас…
Живеем без мечти и без държава.
И хулим всяка стара, всяка нова власт.

Следим поредни нови интервюта.
И в новините тъсим личния бюджет.
Но все не стига европейската валута
да кажем просто: Вече всичко е наред!

Какви ли не модели продължават!
И патриоти по гърдите слагат знак…
Измамници горчивина прибавят,
а ние все стоим под жизнения праг…

Каква промяна! Ах, каква промяна!
Едни в офшорки слагат лични сметки.
И само спомен някъде дали остана
и за онези според вас престъпни петилетки!

И тръгваме си тихо и безмълвно
и без надежда, че ще стане и след нас
онуй, което вече няма да се върне,
дори и при четвъртата поред за Бойко власт!

И си отиваме завинаги. По график.
По графика на своя собствен бог.
Това е нашта искрена оставка -
предсрочна или даже в срок!

И си отиваме, преди да вдигнем тост
за следващата много важна стъпка
с един за прехода въпрос непрост
за времето след периода ни престъпен!!!

Август, 2017 г.
Антоново

ПИТАНЕ КЪМ ЕЛИН ПЕЛИН

Ей баира да прехвърлим, преходът е минал, зер…
Но бедата е тепърва с тоя селски маниер…

Съдията изпълнител в тая роля е властта.
Неизвестен извършител е в каручката, в калта…

И обида след обида сипе господинът див.
Каруцарят става гнида, сиромахът - дявол жив…

Щом през блатото минава демокрацията днес,
и за селската държава нужен е такъв протест…

И сега какво да правим? И къде сме, ни кажи,
щом Андрешко ни остави посред блатото с лъжи!?

п.п.

Да ни имате живота, вече с нищо несравним!
Колко много идиоти!
Достоевски - ни един…
Даже без Елин Пелин…