Георги Майоров

Книгата ,,Мили палавници”( БП, 2017) на Иван Вунчев е дванадесетата му в литературния свят на децата. Бях свидетел как цяла година авторът и редакторът Нико Стоянов разговаряха върху съдържанието и оформлението на новата книга.

Споменавам това, за да подчертая голямата съпричастност на редактора към поетата отговорност за най-доброто й списване. И резултатът е налице - добри стихове за деца, обмислено подредени и още по-семпло илюстрирани страници с рисунки за оцветяване от художника Валери Лютов и автора на книгата.

Днес смартфоните и таблетите прекомерно плътно пълнят главите на подрастващото поколение с гениални дивотии. Въпреки това, някои днешни автори на литература за деца се стремят да бъдат модерни, в крачка с лудналите технологии на виртуалния свят и сътворяват въображаеми неща, далече от класически модерната простота на живота.

И се срещаме с парадокси. Градско момиче, дори на 19 години, в ,,Стани богат” на БНТ, не знае какво означава съществителното име ,,плуг”. Изглежда и трактор не е виждало, който оре с плугове. Даже това е елементарно доказателство колко сме се отдалечили от земята и обикновения селскостопански труд.

До такова пашкулно състояние е стигнало днешното ни образование. Затова и литературата за деца е призвана да приземява творбите си възможно най-близо до живота, а учебните програми и учебниците да не се съставят от дървени професори.

Иван Вунчев не посяга към подобни дяволии. Той увличащо рисува най-живия реален свят в децата и около тях. Темите на неговите стихове и приказки са от най-близките на децата радостни трепети сред семейството, природата, от опознаването и общуването с нея.

Непринудено се вниква в красотата на сезоните, на дивия и опитомен свят, на житейските детски мечти, игри, залъгалки, ученолюбие и трудолюбие, уважение към най-близките в дома. А това като че ли изветрява и от съзнанието на възрастните.

Затова той ни го инжектира чрез своите книги с подобаваща любов и миловидност.
Примерно прелестна е пролетната картина от радостта на дивите животни, но подобно на детските забавления. Сред цветята играят своя живот заек, кълвач, мецана, пеперуди, катерички, костенурки, рибки в реката.

А вечният вестител на пролетта - кукувичката, съобщава, че пролетта е дошла. Вече всичко може волно да се радва на хубостите български - природни и житейски, и то така, че децата да не се захласват и да не мечтаят за далечна чужбина.

Без да липсват обаче и реални мечти за птичи полет във ведрото българско небе със самолет. Дори есенната шетня на ученолюбивите деца е целенасочена:

Вън на групички, напети,
с чанти леки и букети
крачат детски силуети
към наука и просвета!

Затова и стихията на патриотичното слово поетът Матей Шопкин казва: ,,За пръв път срещам името на Иван Вунчев, за пръв път чета негови стихове. Слава Богу, за мен тази първа среща е повече от радостна. Защо? Защото поражда голямата надежда, че в съвременната българска литература за деца идва нов и талантлив автор.”

Ще се съгласим и с тези думи, защото са правдиво отправени. И дано Иван Вунчев напълно постигне високите цели, към които се е устремил!