29 поети и писатели от 14 държави гостуваха на хасковските творци

интервю на Тодорка Николова

Лада Баумгартен, президент на Международната писателка гилдия и на Международния фестивал „Руский стиль” гостува в Хасково за първи път. Тя пристигна в Града но Богородица с 29 души от гилдията, от 14 държави. Всъщност, коя е Лада? Родена в гр. Рибинск, в Русия, край река Волга, започнала живота си от нулата за да е днес успешен предприемач, писател и издател. Тя е красива, ярка и интересна дама, с рядкото съчетание на ерудираност и остроумие. От около 30 години живее в Берлин, а семейният й бизнес е книгоиздаване с марката на издателство „STELLA”, което отдавна се е наложило и извън границите на България.

- Лада, най-напред да ви благодаря за това, че избрахте Хасково и че ни дадохте възможността да се срещнем с известни автори от Европа, да се договорим за бъдещото ни сътрудничество. Как ви хареса нашият град?

- Хасково е забележителен град, а и хората тук са много интересни. Знаете ли какво ме впечатли. Когато официалната среща в зала „Хасково” свърши, вашите творци намериха сродни души сред нашите творци и започнаха да си разменят книги. А нашите хора поеха ангажимента да преведат ваши книги, които да издадем. Ние, Международната писателска гилдия, ходим в много държави, срещаме се с много хора, но такава задушевна атмосфера се роди именно при вас, в Хасково. Искам да благодаря на вас, организаторите, че намерихте време да ни организирате такава интересна екскурзия, че можахме да видим най-високата статуя на Богородица.

- Вие много често пътувате, провеждате конференции в различни държави, президент сте на международния творчески фестивал „Русский стиль”, в който между впрочем участват и много българи. Освен това сте автор на четири романа, издавате списания на участниците в конкурса, общувате с много приятели във Фейсбук, откъде такава енергия?

- Знаете ли, зад мен не стои литературен институт, но наблюдавайки живота около себе си, който е толкова интересен, аз написах първите си разкази. След това започнах да пиша статии за различни вестници и така тръгна моята литературна дейност. В интерес на истината винаги носех в главата си някакви странни сюжети, които подхранваха въображението ми. Те ми устройваха такова фламенко, че нямаше как да не седна и да излея всичко това на хартията. После открих и издателството си. Оказа, че има много рускоговорящи хора в различни страни на Европа, които пишат и искат да издават книги. Така се роди и нашата Международна писателска гилдия, която расте с всяка изминала година. Днес при нас работят представителства на Русия, Израел, Грузия, Беларусия, Белгия и още няколко други страни.

- Вие сте родена и расла в Русия, а сега сте важен човек за Германия? И не само…

- Преди да замина за Германия бях учредител и директор на съвместно руско-немско предприятие. И тук се случи, каквото се случи. Не ми беше лесно, разбира се: нова страна, не владеех добре и езика, без близки и роднини, все едно бях емигрирала. Успях да се взема в ръце и се заех с обединяването на рускоговорящите  хора от областта на културата и литературата. Така направихме първия ни литературен конкурс в Дрезден, а след това заехме добро място и на книжния пазар

- Разкажете нещо и за фестивала „Руский стиль” в който участват и много българи.

- Вече проведохме 12-ия фестивал. Спомням си как след края на първия ни фестивал паднах и в продължение на три дни не можах да стана от леглото. И бях категорична - повече никакви фестивали. Имах чувството, че някой ме хвърли във студената вода и ми каза „Плувай!” Изплувах, взех се в ръце и продължавам да плувам…Между другото тази година имахме и българско жури на фестивала, защото участваха много българи. В алманаха № 12, който издаваме публикуваме наградените произведения, включително и на тези от България. А тази година имаме отличен  участник от Димитровград и това е Антонина Димитрова от Димитровград, която получи статуетка и почетен диплом. Наградата й връчихме тук в Хасково.

- В Хасково имахте среща с представители на Дружеството на писателите, за какво разговаряхте?

- Когато се свързах с представителя на Дружеството на писателите във вашия град - Тодорка Николова, разговорите ни бяха около това тази година да проведем фестивала в България. За първи път. Идеята ни беше събитието да се случи в Сакар планина и да мине под мотото „България на три свята”, примерно…Но времето за предварителна подготовка беше твърде малко и временно се разделихме с тази идея. Затова приехме поканата на Дружеството на писателите да дойдем в Хасково с опознавателна цел и евентуално догодина да осъществим тези си намерения. Знаете ли, Хасково страшно много ми хареса. Хората, с които имахме възможността да се срещнем, бяха невероятни. Обектите, които посетихме като Александровската гробница, църквата в Узунджово, статуята на Богородица, силно впечатлиха нашите творци, които идват за първи път в България. С управителния съвет на дружеството се договорихме за съвместна творческа работа. Дори взехме детски книги на ваши автори, които ще преведем и издадем. Ние съответно оставихме наши книги, които ваши творци ще превеждат. И почти е сигурно, че догодина „Руский стиль” ще дойде в България.

- Защо публикувате вашите романи под псевдонима Тома Блюм?

- В началото исках да знам дали читателите ще харесат това, което пиша. И аз никога не бих разкрила този свой псевдоним ако веднъж в предаване на московската телевизия не ме попитаха за това директно. Аз умея да оставам в сянка, но не умея да лъжа. Трябваше бързо да реша какво да отговоря на този въпрос, но разбрах - край! Настъпи часът „Х” и аз трябваше да призная пред цялата страна този свой псевдоним…

- Сред присъстващите тук творци има доста писатели, които пишат за деца?…

- За нас това е изключително важна тема. Аз също пиша детски стихотворения…Аз обичам децата и затова работим с много от тях. Провеждаме т.нар. кинолагери, които организираме в Германия. И сигурно няма да повярвате, ние всички плачем за тях, когато се разделяме за по-дълго време.

- Какво казахте на вашите нови приятели от Хасково когато се разделяхте?

- Казах им, че се радвам когато хората по света си взаимодействат и намират не само общ език, а най-вече човешки отношения, когато реализират съвместни планове. Аз знам колко трудно се живее в чужда страна и мисията на нашата организация е да помагаме на хората да „намерят себе си”, да им дадем стимул и подкрепа за разкритието на творческия потенциал, какъвто, аз съм сигурна, има у всеки творец… Казахме си и „довиждане” до следващата година…