Васил Милев

На Любомир Левчев

Очите подлютих, докато режех с ножа
една глава кромид, в гювеча да го сложа.

И бобът не е боб, щом лучец в него няма
„Храна за здрав стомах” - от мама знам,
от мама.

…Занесено на тих и кротък огън пъшка
гърнето. Режа лук и лея сълзи мъжки.

И без да съм Христос, и без да съм Спасител
след гозбата седя в кръга на хора сити.

Уж лук обикновен - с лице характер скрило:
хем сладък, хем лютив! За лек и за багрило.

Какво напомня той? Подсеща ни изглежда,
че липсва оня глас - за помощ и надежда.

И ни се дава знак, че на сърцето трябват
и думи на пророк - за да заместят хляба!

- „Велики небеса!” С латинска реч приижда
Овидий!

Режа лук.
И от сълзи не виждам.