МАКЕДОНСКИ БЕЛЕТРИСТИ
Приятелско писмо до литературния критик на в. „Зора” Йордан Бадев
Господине,
В богоявленския брой на в. „Зора” си написал хвалебна статия за сборника на Дим. Талев - „Старата къща”. Там, към края, казваш, следното:
„Битът на една българска област (отнася се за Македония. б. м.), недостъпна днес за окото на българската интелигенция - това е плоскостта, върху която Талев подрежда художествените си образи и замисли. И в това отношение той е единствен днес в българската белетристика. Защото е единствен между ония, които виждат земята си в спомена си и усещат и жажда, и възможност да възсъздадат художествено тоя спомен.”
Трябва да се съжалява, че сериозният в. „Зора” ти е дал място да напишеш подобни нелепи и лъготни неща. Още когато ти и твоите любимци се учехте да пишете и говорите източно български, аз издадох седем битови разкази - „Моите стари съседи” (1924 г.), които по-късно Македонският Научен Институт (1929 г.) издаде в ново, допълнително издание.
Покойният патриарх на българската наука, проф. Любомир Милетич, написа в най-сериозното българско списание „Македонски Преглед” възторжена рецензия за тия мои битови разкази. За да каже един Л. Милетич нещо похвално за тях, наистина трябва да има нещо. За същите разкази писаха похвални отзиви почти всички наши вестници и списания, в това число и в. „Зора”.
Само ти, господине, нищо не каза и не казваш за тях, защото ти пишеш против сектантството в нашата литература, а сам си стопроцентов ядовит и злобен сектант; защото твоята душица е дребна и коварна, а очите ти, които виждат литературните мъглявости, а устата ти ги славослови, слаби и негодни са да видят блестящите комети.
Но желаеш ли да чуеш истината?
И ти, и аз ще си идем по реда си от този грешен свят. Но докато ти нищо няма да оставиш след себе си, и другарите ти ще те забравят още на четиридесетия ден след смъртта ти, „Ашик Али”, „Хаджи Барокия”, „Чиста Нуша” и др. мои битови македонски разкази, уверен бъди, въпреки твоето упорито отричане, ще се разглеждат и четат.
Но не е само това. Не са само моите битови македонски разкази, които ти не пожела да знаеш. Във в. „Зора”, където така честолюбиво и неотговорно пръскаш със злъч чистото в нашата литература (Прохор Пчински), написах доста хумористични разкази. В това количество поне два е имало да ти харесат. Но ти и тук държа същото поведение, както и в македонската изящна литература.
Но и това още не е всичко. От две години насам младият скопиянец Венко Марковски пише пламенни стихове на наш език. Чужди го откриха и го хвалят, а само ти, македонски деецо, нито си го чул, нито си го чел.
Писа нарочна рецензия в „Зора” за един начинающ, със златорожка марка, а за Венко Марковски нито думица. Същото отношение имаш и към г-жа В. Тимчева от Велес (става дума за писателката Вестала Тимчева - бел. ред.).
Лани тя издаде добра сбирка разкази - „Вие знаете ли този край”. Битовият елемент на македонския българин е основата и на тия хубави разкази. Я прочети разказа „Желчницата” (стр. 41) и кажи стои ли по-долу от „Старата къща” на Талева?
Аз съм напълно убеден, обаче, че ти и за Талев нямаше да пишеш нищо сега, както не писа никога и за романа му трилогия (тогава Талев беше редактор на в. „Македония”, а ти стоеше на другата страна), ако той сега не ти е съсед по маса в редакцията на в. „Зора”, и ако не дава един вид зобта…Ето твоята „безпристрастна критика”, която обявяваш така усърдно.
Твоят живот, господине, лежи само на сметки. Дето има пищна трапеза, там си и ти. Това не е само мое мнение. Зная те, че си българин, роден нейде в Македония, но ти обичаш Македония и македонската книжнина само тогава, когато има кой да дава.
Например, когато подписваш разписки за командировки в чужбина, когато пишеш брошури и други подобни сладчайши работи.
С приличен поздрав:
Петър Завоев
——————————
в. „Литературен глас”, г. 11, 01.02.1939 г.
