ЕДИН ЖИВОТ, ЕДИН БЪЛГАРСКИ СВЯТ
За пръв път разглеждам картини на Сидония Атанасова. Графиките и гравюрите й са подредени в Художествената галерия на град Добрич. Взети са временно, за малко, от Художествената галерия „Илия Бешков” в Плевен.
Това е изложба от голям калибър и величина. Неоценимо богатство. Широка представа за един живот, един свят, събиран и настилан във времето между 1909 и 1995 година. Дълъг път, в който художничката е видяла и изпитала добро и зло.
Била обичана и ведно с това - недолюбвана и пренебрегвана заради произхода си. Въпреки всичко не е престанала да рисува. Не се е предала. Не е капитулирала. Нито за ден не е угасвала силата на таланта й. Не е спирал кипежът на волята й за творчество.
Гледам, удивлявам се и се възхищавам на хоризонта и майсторството на Сидония Атанасова. Като че ли е рисувала картата по история и география на България. Една самобитна и чудновата карта, извезана с дарбата на ума и ръцете. С вдъхновение и обич, с неудържими чувства разшифрова тя съдбата на народа по свой художествен начин.
Всеки щрих, всеки образ е пълен с минало, със събитие, с радост и тъга, с докосване и спускане в сърцето и душата на Отечеството през ХХ век. Като на длан личат градове и села, улици и площади, гори и планини, слънце и небе - живот без лустро и фантастични елементи и украси.
Художничката се взира в кипежа на народните борби за свобода в българските революционни времена. Открива в графиките си хвърковатата чета на Бенковски. Спира се пред величествената осанка на Рилския манастир. В погледа й оживява неповторимата красота на Велико Търново с хълмовете и Янтра река.
Появяват се пейзажи и портрети от епохата на Възраждането у нас. България от двадесети век ляга като на длан в тези малки по размер платна. На места филигранно извезаните детайли в графиките и гравюрите говорят за силен, да не кажа, могъщ усет и устрем за красота.
Това е своего рода вълшебство, постигнато между сиянието и тъмнилото на българския живот. В същото време Сидония Атанасова обожествява природата. Погледът на художничката прониква в тъканта на нашите равнини, гори и планини, рисува хубостта им и ги възвеличава с хората сред тях.
Заедно с това улавяме възрожденския дух на градския бит с неговите традиции и колорит. Един български свят, изваян изящно от Сидония Атанасова.