Христо Д. Бръзицов

Хуморът на Иван Генадиев… За такива теми трябва много, много време. И място, и време ще се намери - няма да се намерят нерви. Мъчно е да се пише за приятел, поминал се едва завчера и с когото до последното си издихание си имал обичайните и обични разговори.

Иван Генадиев, собствено, с това си име, така, както го оплакваме тия дни из вестниците, не бе известен като хуморист, а повече като журналист и общественик.

Като хуморист Иван Генадиев иначе звучеше: Генадий Демянич, а още по-рано - Ханс.

Още преди 25-ина години той пълнеше страниците на хумористичните списания с жив, остроумен, художествен хумор.

По-сетне се поотдръпна. Защо?

Все ми се струва, че времената не помагаха за хумор и сатира…, а Иван Генадиев не обичаше да мисли и пише със „заобикалки”…

И навярно заради това Иван Генадиев си остана най-голям като хуморист, - и в живота, в компания, в среда на приятели. Вицовете извираха от устата му непосредствено, без никакво напрежение, безхитростно. И винаги биваха изящни, на място казани, фини.

Вицовете на Иван Генадиев радваха и веселяха първостепенни общества - той дружеше с елита на писатели, журналисти, общественици…

И никакви цинизми!

Като си помисля каква фабрика за вицове беше Иванчо, как намираше при всеки случай да каже нещо на място; колко жизнерадостен беше при последната ни среща - ден преди смъртта му, все ми се струва, че и това, което устрои на себе си и приятелите си, е един виц - неговият най-нов виц…

Все ми се чини, че ще го срещна и ще ми каже:
- Ама нима сте повярвали?! Мре ли се срещу такива весели празници?!

Уви, - никакви вицове не вървят. Приятелите на Иван Генадиев сме потопени в скръб, която мъчно ще бъде заличена от времето.

——————————

в. „Литературен глас”, бр. 498, 15.01.1941 г.